Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Това плазмената дъга на татко ти ли е? — попита той, доста меко предвид обстоятелствата, поне според Корделия, макар Фреди да пребледня, като чу въпроса.
— Да, сър — отвърна тихо момичето.
— Той даде ли ти разрешение да изнесеш оръжието от базата?
— Каза, че никой не бива да излиза от базата невъоръжен, заради шестокраките — отговори Фреди.
Оливър остави това съмнително обяснение да увисне във въздуха, вероятно в знак, че го намира за неприемливо. Фреди се сгърчи под ироничния му поглед, отвори уста, затвори я и накрая избълва:
— Не, сър.
— Ясно.
Разпоредбите, касаещи личното оръжие на военния персонал, бяха категорични и класифицираха деянието на момичето като „противозаконно действие“, а не като случаен инцидент, и това беше допълнително усложнено от факта, че извършителката е непълнолетна. Означаваше и неприятности за Фьодор Хейнис.
— Добре, че го взех! — каза отчаяно Фреди. — Два от онези големите скатагатори се опитаха да изпълзят на островчето, но аз стрелях в пясъка и ги подплаших!
Веждите на Оливър трепнаха. Скатагаторите бяха плоски земноводни хищници, шестокраки, които обитаваха реките и понякога нападаха хора, когато миниатюрните им мозъчета биваха задействани от необходимия за това погрешен импулс. Докато сетивата им за миризма и вкус сигнализират „неподходяща плячка“, обикновено вече бе станало късно. Изстрел с плазмена дъга в мокрия пясък с придружаващата го ярка светлина и последващата експлозия от пара несъмнено би прогонил животните обратно във водата, в това Корделия не се съмняваше. Ако вместо това момичето беше стреляло на месо, ситуацията би станала неприятна — мятащото се ранено животно или трупът му бързо биха привлекли други хищници, включително още скатагатори с канибалски наклонности. Корделия се замисли над познатата дилема дали да похвалиш дете, че е постъпило правилно в ситуация, до която изобщо не е трябвало да се стига, или да му се скараш, и реши да си замълчи.
— По-добре ми дай оръжието — каза Оливър и протегна ръка. — Аз ще имам грижата да го върна на баща ти.
— Да, адмирал Джоул, сър. — Фреди разкопча кобура и предаде оръжието на имперския представител, който по закон отговаряше за него.
Без никакъв външен признак, че влиза в ролята на човек, който потулва нещата, Оливър прибра безмълвно оръжието в багажника на скутера. Корделия се чудеше дали Фреди си дава сметка каква услуга ѝ е направена току-що. Може би татко ѝ щеше да ѝ го разясни по-късно. За себе си Корделия не можеше да реши дали би искала да присъства тайно на този разговор, като муха на стената или нещо такова. Когато Оливър заобиколи скутера и се върна при нея, тя му кимна мълчаливо в знак на одобрение и той също ѝ кимна.
След минути скутерът на градската гвардия пристигна и натовари младежите. Двамата ги последваха със скутера на Оливър към града.
Фьодор Хейнис беше първият родител, който пристигна — появи се на паркинга зад главното управление на градската гвардия няма и минута след като Оливър приземи скутера на обозначеното за тази цел място. Хейнис спря наземния си автомобил до тях. Двамата мъже слязоха от превозните си средства, здрависаха се и Хейнис поздрави вицекралицата по военному.
— Каква е тая история, Оливър? — попита с тревога Хейнис. — Казаха, че децата не са пострадали. Добре ли са?
Оливър разказа накратко за случилото се, огледа се дали са сами и подаде кобура с плазмената дъга на генерала. Хейнис изруга под нос и побърза да прибере оръжието в колата си.
— По дяволите! Благодаря ти. Нямах представа, че го е взела.
— Мислех, че държиш личното си оръжие заключено.
— Да, така правех, докато момчетата бяха малки. Но мислех, че момичетата предпочитат, знам ли, кукли, да речем — каза Хейнис и стисна ядосано зъби.
— Фреди не прилича на момиче, което си играе с кукли — каза Корделия. — Не че имам някакъв опит с отглеждането на момичета. Но ако оставим настрана идиотската идея за тази екскурзия, щерка ти явно е запазила самообладание, когато нещата са излезли от контрол.
— Хм. Ще трябва да си поприказвам с нея — изсумтя Хейнис. — И да я накажа за седмица най-малко. Никакво излизане.
— Добро решение — каза Корделия.
— Да де, само дето щом не излиза, ще трябва да виси постоянно в моята квартира. — Лицето му се изкриви при мисълта как цяла седмица ще прекарва вечерите в компанията на нацупена тийнейджърка. — Как ми се иска майка ѝ да дойде тук, честно. — Поклати глава и тръгна към задния вход на управлението.