Джентълмен Джоул и Червената кралица

Джоул вдигна вежди. Тази подробност я нямаше в краткото досие, което ИмпСи беше скалъпила за културния аташе, затова пък там се споменаваха двама категорично сетагандански родители от родната планета на гем Сорен, незначителна сатрапия, която се намираше от другата страна на столичния свят Ета Сета, далече от Бараяр.

— Не, не знаех. Кажи.

— Прабаба му по бащина линия била бараярска колаборационистка по време на Окупацията и заминала с мъжа си, когато сетаганданците се изтеглили. Не разбрах дали е била вор или от пролетариата, нито дали е била слугиня, любовница или нещо друго на сетаганданеца. Гем Сорен я наричаше „трета съпруга“. На мен ми прозвуча като един вид наложница.

— Хм, повече от слугиня, във всеки случай. Този статут дава на жените определени права и положение, но децата на третата съпруга със сигурност се смятат за по-нисши от братята и сестрите си, които са родени от първите съпруги. — Джоул отпи от кафето и се замисли върху следващия насочващ въпрос в този интересен разговор. — А за какви неща пита теб?

— Ами, попита дали съм яздила коне, докато съм била на Бараяр. Изглежда, смята, че всички вор яздят. Тоест винаги, като основен начин за придвижване. И се возят в карети.

— А ти… яздила ли си кон? Като спорт, разбира се. — Арал го беше научил да язди през онези отколешни провинциални уикенди във Воркосиган Сърло, макар че и двамата предпочитаха плаването. Арал се бе извинил, че е не е толкова опитен ездач като покойния си баща граф Пьотър Воркосиган, и изглежда искрено съжаляваше, че не може да осигури на Джоул този изключителен инструктор. Саймън Илян само бе промърморил: „Всяко зло за добро.“

— Не бих казала. Само един-два пъти, когато ходих на гости при едни братовчеди. Семейството ми живее в Оуест Хигат. — Имаше предвид столицата на окръг Воринис, която като повечето подобни градове беше голям политически и търговски център. — Баща ми работи в окръжното пътно управление, предимно с контролните системи на скутерния трафик. Докато още бил в службите, отговарял за орбиталния и въздушния трафик, затова след пенсионирането си продължи в пътното управление. Микос ми се стори, знам ли, разочарован, когато му казах това.

— Какво, да не би нашият гем лорд да търси романтика в историята?

— Ами, и това обяснение е възможно — отстъпи тя.

— А какво е другото?

— Че е глупак? — каза тя с въпросителна интонация и колеблив тон.

— Хм — въздържа се от мнение Джоул. Рано беше за мнения. — Питам се дали тази му връзка с Бараяр е станала причина началниците му да изберат него за длъжност в консулството тук. Или той е настоял да го пратят на свят от Бараярската империя, за да проучи корените си?

— Ами… толкова далече не стигнахме.

— Питам се също дали това е причината един гем на неговата възраст и с лордски статут да се озове в цивилните служби. Дали малкото бараярско петно във фамилната му генетика не го е дисквалифицирало от надпреварата за военното братство?

— И за това не сме говорили. Чудя се… май не трябваше да съм толкова рязка с него. — Свъси вежди, обзета от нови колебания. — Може би и аз трябва да го поканя. Да му дам още един шанс.