Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Дали пък да не я покани на плаване?… „Не.“ Не и на тази дата. Искаше да е в ден, когато забравата ще е възможна. Този уикенд? Или ще е твърде близо до годишнината?
„И какво по-точно имаш предвид под плаване, Оливър?“ Половината му уста направи опит да се усмихне. Както вече бяха установили експериментално, сексът за утеха не носеше утеха, тъкмо напротив — беше ги потиснал до степен на раздяла. И при всичките изключителни преживявания — твърде редки, ако го питаха сега, — които бяха споделили с Арал (и с какво нечестиво стиковане на графиците бяха свързани те!), макар и споделяйки Арал, бяха ли всъщност правили любов един с друг? Беше ли дала Корделия какъвто и да било знак, че желае това? И онази странна, неизречена и може би несъзнателна дистанцираност, която Джоул винаги бе усещал в отношението ѝ към него, дори в най-интимните моменти, заради кого беше тя — заради нея, заради него или заради него?
И ако сега събереше смелост да поиска още, щеше ли това да подложи отколешното им приятелство на тест или на смърт? Устните му трепнаха. Не, това беше твърде мелодраматично за неговата пряма и приземена Корделия, нали така? Просто щеше да каже „не“ или по-вероятно „не, благодаря“, а ако късметът съвсем му изневери, да приложи спрямо наранената му гордост един от прословутите си психологически студени компреси в бетански стил. Джоул не преценяваше риска според степента на опасност, а според значимостта на облога.
Посегна към комтаблото си и отвори файла с контакти. На този адрес не беше писал от няколко години, но ето че още фигурираше в списъка… пръстите му се задвижиха сякаш по собствена воля, спокойните, уверени фрази се подреждаха без усилие, сякаш изстиналото му сърце не се беше качило в гърлото.
„Здравейте, сержант Пени. Малката хижа и лодките под наем още ли са на разположение? Ако е така, бих искал да направя резервация за този уикенд, защото ще имам специален гост…“
6.
Когато езерото Серена най-после се появи пред погледа ѝ, Корделия притисна нетърпеливо лице към купола на въздушната кола. Серена беше най-малкият, най-плиткият и най-интересният от биологическа гледна точка воден басейн от веригата езера, които изникваха на неравни интервали по протежение на дългата клисура южно от Карийнбург. Беше чак третото по близост до столичния град и това го държеше встрани от алчния поглед на предприемачите. Корделия егоистично се надяваше поне още известно време нещата да останат така. Гледката ѝ напомняше за Сергияр, какъвто го беше видяла за пръв път преди четиридесет и пет години, просторен, празен и приканващ, ако не се броят — както се оказа — няколкото (стотин) скрити биологически капана. Подозираше, че пръснатите колонисти още не са открили и задействали всичките, макар че упорито работеха по въпроса. Представи си рекламно послание към завършили студенти по медицина от съседните светове във Възлената връзка: „Елате да практикувате в красивия Карийнбург, където никога няма да ви доскучае! Защото никога няма да сте сигурни докрай какво правите!“ И не важеше ли това за всички тук, до самия връх…
— Чудесна идея — каза тя на Оливър, който също протягаше врат до нея и сега се усмихна с известно самодоволство.
— Добре, че сержант Пени още е в бизнеса. Бях изгубил връзка с него, след като купих втората си яхта.
Втората платноходка на Оливър беше по-голяма от първата, подходяща за по-неопитни във ветроходството и по-възрастни гости на по-голямото езеро в околностите на града. Не я беше изкарвал на вода след смъртта на Арал и накрая я продаде на един ентусиазиран цивилен пилот, който я беше видял да събира прах на сухия док. Корделия се радваше на подновения му интерес — за Оливър беше добре да излезе на чист въздух и да се откъсне от служебните си задължения, които лесно биха могли да го смажат с тежестта си. Той беше перфекционист в работата си, което беше добро качество, но само до определена степен — по време на цирка с държавното погребение конвоят от пет кортежни кораба се бе придвижил като часовников механизъм под неговото лично командване и Корделия беше готова да му целуне краката и сигурно щеше да го направи, ако не беше тоталният шок от загубата, — но ако някой не му тропнеше с крак да спре, сигурно би работил до смърт.