Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Жалко, че няма как да си загубим комуникаторите — въздъхна той и хвърли поглед към китката си.

Корделия вдигна своя.

— За теб не знам, но аз настроих моя на „вулкани“.

— Какво? — засмя се той.

— Обучила съм персонала си. Въведох пет степени на спешност, първата е „любопитна информация“, втората — „дипломатическа криза“, третата — „необходимост от спешни медицински екипи“, четвъртата — „само в случай на изригващи вулкани“.

— Каква е тогава петата, за бога?

— „Семейство“ — отговори Корделия. — Макар че всичките ми роднини са на няколко точки за скок разстояние, така че до спешни ситуации се стига рядко.

— А каква степен се пада на Грегор?

— Е, той също е от семейството.

— О. Да. Разбира се.

Вятърът издуваше платната, лодката набра скорост, Корделия се усмихна широко и премести тежестта си настрани за баланс, развълнувана, но и спокойна, защото знаеше, че Оливър, за разлика от други хора, не би я накарал да виси с цяло тяло извън лодката, отпуснала тежестта си на някакво глупаво тънко въже и стиснала трескаво ръба на корпуса с крака, докато черната вода препуска под задника ѝ като състезателна писта. В сергиярските езера живееха създания, с които не ти трябва да плуваш.

Оливър ѝ даде знак, че ще завие, и двамата направиха необходимото лодката да поеме покрай един нос към най-широката част на езерото. „Прекрасно време, наистина.“ Той ѝ предложи да го смени на кормилото, тя се премести, а Оливър се изтегна на носа, усмихна ѝ се сънено, после се загледа нагоре към платното и небето, сякаш се опитваше да прочете там бъдещето. Или пък нещо го беше подсетило за милиардите тонове разнообразни проблеми, носещи се в орбита около планетата, което би било доста по-лош вариант. Контрапродуктивен дори.

След малко Корделия погледна на запад и смръщи чело, защото бъдещето, което разчиташе там, пълзящо над далечната планинска верига, никак не ѝ харесваше.

— Онези облаци ми се виждат доста тъмни. Има ли ги в прогнозата?

— Не се казваше нищо за въздушен фронт. Проверих. — Той се надигна и погледна натам. — Сигурно е внезапна местна буря, гръмотевична.

— Може би ще се насочи на юг.

— Ами…

По негласно съгласие поеха по курс, който да ги върне покрай носа към Хижата на Пени. Задачата им се усложни, защото вятърът беше сменил неблагоприятно посоката си. Все още бяха на известно разстояние от брега, когато бръснещият вятър изкара бели шапчици по набраздената водна повърхност, небето почерня и заваля проливен студен дъжд. Въпреки това Оливър отведе старата лодка до кея само с помощното платно, идеално подравнена и без да я блъска излишно в подпорите. Пени и Риков чакаха притеснени да хванат привързващите въжета и да изкарат кискащата се Корделия на хлъзгавите дъски.

— После ще ги разпънем да изсъхнат на слънцето! — извика Пени през воя на вятъра, докато помагаше на Оливър да прибере платната. — Бурята няма да продължи дълго. Жалко, че стана така!