Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Въздушната кола се сниши и „имението“ на западния бряг се показа сред сергиярските дървета, които въпреки различната си биохимия доста приличаха на земните си събратя. Хижата на Пени се беше зародила като дъсчен кей върху стари бъчви и една паянтова колиба, кацнала върху сенчест скален нос над водата. Две по-големи и не толкова паянтови колиби се бяха появили впоследствие, като добавка, а не като заместители на първата, пълзяха нагоре по брега като зарязаните черупки на рак отшелник и водеха до последната добавка (засега) във вид на едноетажна къща с несиметрични пристройки, с прекрасна широка веранда, построена от местни материали, която бележеше появата на Ма Пени в живота на пенсионирания сержант. Пак по това време походната кухня се беше сдобила със значителни подобрения. Сега двойката си живееше доволно от скромната пенсия на Пени, от градината на Ма Пени и от наемите на старите колиби и лодките на Пени, за които бяха готови да платят по-непретенциозни карийнбургци.
Самият бивш сержант се появи иззад къщата си, докато гвардеец Риков приземяваше колата на едно равно каменисто място. Беше със стари къси панталони, износени спортни обувки и силен тен, на чийто фон белезите от червеева чума изпъкваха още повече. Махна им с широка усмивка. Беше едър мъж с десетина години по-голям от Оливър и сред първите заселници, които си бяха спестили цената и неприятностите на скоковия транспорт, като бяха останали на Сергияр след пенсионирането си от службите. Когато преди тринайсет години Корделия и Арал пристигнаха тук да поемат управлението на планетата, Пени вече бе старо сергиярско куче и строеше втората си колиба, макар че Корделия се запозна с него по-късно, когато Оливър откри това евтино и усамотено място за платноходката си. Най-ценна сред множеството добродетели на Пени, поне според Корделия, беше безпардонната охота, с която приемаше Оливър и неговите гости като обикновени карийнбургски туристи.
— Как сме, адмирале. Мадам. Рик. Отдавна не съм ви виждал — посрещна ги той, докато се измъкваха от въздушната кола. Оливър и Корделия получиха по един полувоенен поздрав, а гвардеецът — топло ръкостискане: двамата с пенсионирания сержант се бяха надушили като крастави магарета, вероятно защото бяха набори и колеги от службите. Сигурно щяха да се почерпят с бира на верандата по-късно, докато началниците на Риков плават в езерото, да обменят надълго и нашироко критична за мисията информация, подправена с фукни и откровени лъжи.
След неизбежния преамбюл — новодошлите минаха през тоалетната, а Пени им предложи да обядват с тях, покана, която гостите отказаха, защото бяха дошли подготвени за пикник, — всички тръгнаха към кея. Корделия свърна рязко настрани.
— За бога, Пени, каква е тази чудесия?
Приличаше на съвършено кристално кану, повдигнато на дървени магарета. Не беше кристално, както се оказа — при почукване корпусът издаваше грозния звук на пластмаса.
Пени се усмихна доволно.
— Доведеният ми син го докара, вика, че това било последна мода. Прозрачен корпус, та да виждаш през него във водата. Човекът, дето ги произвежда в Нови Хасадар, щял да ги прави и в други форми, ама още не му били готови калъпите. Материалът е по-лек от водата, тъй че и да искаш, не можеш потопи лодката. Гостите много го харесват, исках да поръчам още две, ама човекът е затрупан и не приема поръчки.
— Свободно ли е за днес?
Пени примижа към езерото.
— Може би по-късно? Сега и без туй е ветровито за кануто. Но за платноходката е идеално.
Вятърът наистина се засилваше и развяваше приятно косата на Корделия. Стъпиха на скърцащия кей. Оливър погледна смръщено на запад, вероятно разочарован, че вятърът не е по-силен. За нея обаче си беше добре, почти идеално, макар че Арал също би сметнал плаването при такъв вятър за скучно.
— Старата ти лодка е чудничка, адмирале — каза Пени, докато двамата с Риков им помагаха да се качат на платноходката. — Идеална е за даване под наем, много стабилна, дори аматьорите се оправят с нея, иначе все обръщаха лодките с тумбака нагоре и трябваше да ги вадя от водата. Мислех дали да не я предложа на онзи човечец от Нови Хасадар, да я ползва за модел, хем може да ми направи отстъпка за прозрачните канута.