Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Винаги съм приемал аргументите ти — опита се да я успокои той. — Охотно ще преместя планетарния щаб на имперската служба с всички икономически ползи, които това преместване ще донесе на новата база… когато тя бъде построена. Цел, която трудно ще постигнем в някакви нормални срокове, ако плащаме на завишени цени още преди да сме направили първата копка. — По дяволите, та те все още строяха Гридград. „Липсваща инфраструктура“ беше меко казано.

Корделия сбърчи колебливо нос.

— Този неочакван разход ще се окаже ли фатален?

— Ами… по-скоро не. Бихме могли да издържим и доста по-тежки удари, но ако продължаваме така, неизбежно ще се издъним. Убеден съм, че и „Плас-Дан“ го знаят не по-зле от нас. Именно тази подла пресметливост в действията им ме вбесява.

— Няма ли начин да използвате материалите за някой по-ранен проект? Така че да оползотворите поне част от закупеното. Или да изтеглите напред първата копка? — Изсумтя като някоя пестелива домакиня. — Не може ли да започнете със строежа на пистата още сега?

— Де да можеше. Не става въпрос само за материали, а и за работна ръка.

— Имаш цяла армия. Нещо като армия.

— И ще я използваме, но неквалифицираната или квалифицираната за нещо друго работна ръка е в голяма степен безполезна. Пак ще ни трябват опитни специалисти, които да ги ръководят и да обучат бригадите, така че да не се изпотрепят с оборудването. Както се казва: „Ако мислиш, че сигурността на работното място е скъпа, пробвай да изчислиш обезщетението при злополука.“ А и строежът е огромен, истинска мозайка от многобройни парченца, която трябва да се подреди в строго определен ред, и ако липсва парченце или човек от ключово значение, целият процес спира. — Той сви замислено устни. — От друга страна, този проект, макар и мащабен, е сравнително лесен за изпълнение, в лесна среда. Като си помисля, че по-голямата част от кариерата си съм прекарал на скокови кораби, поверявайки им живота си… На тях и на техните производители. Добре че тогава не знаех каквото знам сега. Щях да се парализирам от ужас.

Това му спечели смях от нейна страна.

— Цяла империя, изградена на най-ниската предложена цена? Това май обяснява доста. — Корделия въздъхна. — Съжалявам, че не мога да ти помогна повече. Ако ми хрумне нещо гениално, ще те уведомя. — Махна му и прекъсна връзката.

Джоул въздъхна. Почти се беше надявал на някакъв гениален зъл план, с който да надхитрят опонента. Но понякога се оказваше невъзможно да извадиш коз срещу обикновената глупост. Дори с героични средства.

Отвори календара си да впише бележка, погледът му попадна върху една позната дата през идната седмица и сърцето му се сви вледенено. „Ще станат три години?“ Корделия несъмнено си бе дала сметка за наближаващата годишнина, нищо че не го бе споменала на глас. Доколкото му беше известно, нямаше планирани публични церемонии, които да отбележат датата, и слава богу. На първата годишнина от смъртта на Арал имаше заупокойна церемония и реч, на които той бе присъствал като опора на овдовялата вицекралица, но така и не бяха имали възможност да се напият заедно след това. Предната година датата ги беше сварила на различни места — той беше на планирана инспекция на военните скокови станции по маршрута към Ескобар, а тя беше тук, на планетата, и се занимаваше с поредната колониална криза. С други думи, така и не се бе създала традиция помежду им във връзка с тази дата, било то публична или лична. „Това ни дава свобода, нали?“