Знакът на Атина

Лио отново повери управлението на кораба на тренер Хедж, след като го накара тържествено да обещае, че няма да ги отведе до най-близката военна база ей така — за забавление.

Героите се събраха на масата в столовата и Пайпър им разказа за случилото се край пътния знак — за разговора им с Бакхус, за капана на Гея, за ейдолоните, които бяха обсебили момчетата.

— Разбира се! — удари Хейзъл по масата, което стресна Франк до такава степен, че той изпусна своето бурито. — Това се е случило и с Лио.

— Значи вината не е моя — отдъхна си Лио, — не аз започнах третата световна война. Бил е някакъв зъл дух. Какво облекчение!

— Римляните обаче не го знаят — каза Анабет — и няма защо да ни вярват.

— Можем да се свържем с Рейна — предложи Джейсън. — Тя ще ни повярва.

Начинът, по който Джейсън произнесе името й — като спасително въже, свързващо го с миналото, накара сърцето на Пайпър да прескочи удар. Джейсън се обърна към нея и я погледна обнадеждено.

— Можеш да я убедиш, Пайпър. Знам, че можеш.

Пайпър почувства как сърцето й пада в петите. Анабет я погледна съчувствено, сякаш казваше: „Да, момчетата са толкова глупави“.

Дори Хейзъл направи гримаса.

— Мога да опитам — каза Пайпър тихо, — но повече ме притеснява Октавиан. В кинжала си видях как той на практика поема контрол над тълпата. Не съм сигурна, че Рейна може да го спре.

Лицето на Джейсън потъмня. Пайпър не се зарадва от това, че го натъжава, но другите римляни — Франк и Хейзъл — закимаха в знак на съгласие.

— Тя е права — каза Франк, — този следобед отново видяхме орлите. Бяха далеч от нас, но приближават бързо. Октавиан е по петите ни.

Хейзъл се намръщи.

— Октавиан от много време чака такава възможност. Сега ще се опита да заграби цялата власт. Ако Рейна му възрази, ще я обвини, че е благосклонна към гърците. А и тези орли… сякаш ни надушват.

— Точно това правят — каза Джейсън, — римските орли могат да надушват героите дори по-добре от чудовищата. Корабът ни прикрива до някаква степен, но не изцяло.

Лио потропа с пръсти.

— Страхотно. Трябваше да инсталирам устройство, което да накара кораба да ухае на гигантска пилешка хапка. Напомнете ми следващия път да изобретя и това.

— Какво е пилешка хапка? — намръщи се Хейзъл.

— Ох… — поклати глава Лио, — но да, нормално. Ти си пропуснала последните седемдесет години. Е, последователко моя, пилешката хапка е…

— Няма значение — прекъсна го Анабет. — Проблемът е, че ще ни е трудно да обясним истината на римляните. Дори да ни повярват…

— Прави сте — облегна се на масата Джейсън, — трябва да продължим. Веднъж щом пресечем Атлантическия океан, ще сме в безопасност. Поне от легиона.