По-неживи от всякога

— Здравей, „Мърстон“! — изгърмя гласът на Уикс. — Тук сме да изберем двойката, която ще представи училището ни — а също и „Т’о Дали“, надяваме се — през идната година. — Зад ВИП местата на кандидатите избухнаха аплодисменти. Франки и Брет се хванаха за ръце. Хейли прехапа устни. Клео и Дюс плеснаха длани.

— Давай, Франкииии! — извика едно момиче от задните редове.

Франки се обърна, усмихна се изискано и кръстоса зелените си крака.

Клео и Хейли си размениха многозначителни погледи. Франки искаше да им каже да не й завиждат. Да, момичета, накрая всичко се свежда до речите. Е, все пак и вие имате някакъв шанс. Но директорът бе вдигнал ръката си и настояваше за тишина, а Франки не се осмели да не се подчини. Искаше и неговия глас.

— Както знаете — продължи той, — спечелването на този конкурс ще донесе национално признание за „Мърстон Хай“. Да не говорим за този един милион за обновления…

Залата гръмна в аплодисменти.

— … които искрено се надявам ще задържат РАД при нас и те няма да отидат в „Радклиф Хай“.

Клод сложи ръце около устата си.

— Ууууууу!

Лала зарови лице в ръката му. Горкичкият вампир, помисли си Франки. Спечелването на този конкурс ненадейно се бе превърнало в много повече от парична награда и национална слава. Според сделката, която Лала бе сключила с баща си, ако спечелеха, това означаваше, че РАД и нормитата ще останат заедно в „Мърстон“. Но ако загубеха, това щеше да е краят на всичко, за което се бяха борили. Почувствала изведнъж тежестта на залога, Франки започна да дърпа конците на китката си. Дали тя и Брет бяха най-добрият избор за тази работа? Знатните особи на „Мърстон“ бяха Клео и Дюс. Хейли и Хийт бяха отлични ученици. Избирането на Т’о двойката бе незначителен успех. Голямата победа щеше да дойде, когато успеят да спечелят спонсорите. Ако успееха да ги спечелят…

Какво щеше да стане, ако училището избере нея, а хората от „Т’о Дали“ не я харесат? Тогава чия щеше да бъде вината, ако се наложеше да се местят в „Радклиф“? Франки пусна искри.

— Ако РАД спрат да посещават нашето училище, това ще е краят на шампионските ни отбори, а бюджетът ще бъде сериозно орязан.

Пак освирквания.

В знак на съчувствие Франки се протегна зад гърба на Брет и сложи ръка на стола на Лала.

— Всички знаят, че вината не е твоя — промълви тя тихичко.

Лала закима благодарна, а черната й коса започна да се надига. Косъм по косъм се изправи и накрая заприлича на пънкарския гребен на Клод.

— Франки! — изсъска тя.

Директорът Уикс ги изгледа.

— Уф! — Франки дръпна ръка от стола. Статичното електричество изчезна и косата на Лала се върна към нормалната си бляскава форма.

— И преди да провесим носове до земята, бих искал да ви представя момичето, което без ничия помощ доведе „Т’о Дали“ в „Мърстон“. Момичето, на което възлагаме всичките си надежди: Лала! — директорът направи внушителен жест и цялото училище я аплодира.