По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
— Коя част от „уважете правото им на уединение“ не разбрахте? — сопна се Клео.
Първите два реда се обърнаха напред и шепотът бе преустановен. Защо ли Хейли се е отказала? И защо е поверила тайната си на Клео? Не се обиждайте, глитерати, но надушвам нещо гнило тук — като разложен плъх.
Клео тресна на трибуната купчината с бележки и изпъна почернелите си рамене.
— Листове с бележки? — попита тихо Били и седна на пода, облягайки се на крака на Франки.
— Чух, че е наела бившия автор на речи на Бил Клинтън — каза Спектра и се настани до него.
— Казвам се Клео де Нил и се кандидатирам заедно с дългогодишния си приятел Дюс Горгон. — Гласът й бе непоколебим. Бретонът й блестеше. Кораловата й рокля бе впечатляваща.
— Ако вие гласувате за нас, ние ще спечелим за вас. Толкова е просто. „Т’о Дали“ търсят златна двойка, която да представи съчетанието между полезното и стилното. — Тя посочи Дюс и черната му плетена шапка, белите му очила „Уейфеър“ и небрежните му джинси. — Както сами виждате, той въплъщава полезното. — А аз — показа плетената златиста лента над черния си бретон — съм стилът.
Аплодисменти.
— Когато става дума за високо качество, Ди е кралят на баскетбола, а аз съм неговата кралица. — Тя погледна бележките си.
Ръкопляскания.
— Но ние сме повече от две красиви лица. — Тя замълча, за да изпърха с изкуствените си мигли към Франки. — Ние сме най-добрите приятели на околната среда, което е в унисон със зелената нагласа на „Т’о Дали“…
Били бутна с лакът Франки по пищяла.
— Виж — каза тихо той и посочи Хейли с очи.
Устните й се движат едновременно с тези на Клео?!
— В нашата кампания няма брошури, нито болтове, които не могат да бъдат рециклирани! — продължи Клео. Хейли движеше устните си с нея.
Света Жица! Клео чете речта на Хейли!
— А когато спечелим, ще доразвием идеята и ще направим стъклен таван в столовата за повече светлина, парното ще се зарежда със слънчева енергия…
Лала аплодира. Франки дръпна шевовете си.
— Органична храна, произведена от Хариет Улф…
Клаудин и братята й аплодираха.
— В кабинета на сестрата ще има спа, защото стресът е причина номер едно за заболяванията — продължаваше да движи устни Хейли.
Дюс се наведе на микрофона.
— Видеоигри в съблекалните.
Момчетата от отбора станаха и викнаха:
— Дюс! Дюс! Дюс!
Франки дръпна още един шев.
Клео грабна микрофона.
— В коридорите ще може да се плува.
— Супер! — викна Блу.
— Фантастично! — кресна и Айриш Еми.
— Солидни, конкретни обещания, с които „Т’о Дали“ и „Мърстон“ могат да се гордеят…
Бъззззз.
Дюс се наведе напред и направи знака на мира.
— Дюс и Клео ще те накарат да се усмихнеш смело. — Той дръпна Клео и я целуна.
— Да ги аплодираме! — викна Лала.
В знак на добра воля Франки също заръкопляска. И тогава ръката й се изниза от шевовете и падна на земята с ужасен глух звук.
Брет бързо се наведе да я вдигне.
— Не вярвам, че беше сериозна.
— Вече не знам в какво да вярвам — отвърна Франки и подсмръкна.
Една позлатена ленена лента полетя от сцената и кацна на рамото й.
— Увий я, докато се прибереш вкъщи.
— Благодаря — прошепна Франки, без да вдигне очи.
— Това е утешителна награда — измърка Клео, когато триста и няколко ученици се наредиха да гласуват. — Благодаря ти, че се изправи срещу мен. Играта беше златна.
Глава шестнайсета
Пътуване
Мелъди се носеше по училищните стълби, а подметките на кецовете й шляпаха по цимента толкова силно, че ако някой я спипаше, щяха да я накажат. Беше пропуснала събирането заради една бърза фотосесия с бандата, но ако побързаше, може би щеше да успее да се вмъкне незабелязано, преди гласуването да е свършило. Поне така си беше мислила, докато не улови отражението си в огледалните врати: пера в косата, сенки с метален отблясък, размазана очна линия, лъскав сив клин — на Чичи, сигнално жълта тениска с едно рамо — на Сейдж. Видът й бе прекалено съботно-вечерен за понеделник следобед. Уикс щеше да я забележи от космическата станция на НАСА. А и Джаксън…
През почивните дни Мелъди не спря да го убеждава, че Гранит просто я беше докарал и между тях няма нищо. Накрая двамата решиха да не позволяват на групата да застава помежду им. Нещата се върнаха към обичайния си ход. Започнаха да обсъждат плановете си за лагер „Кресчендо“…