По-неживи от всякога

— Хайде, ела. Ще те разведа вътре. — Гранит отново я хвана за ръката. И този път не я пусна.

Едно момче по черна тениска и панталони сваляше столовете от дървените маси. Когато влязоха, той вдигна поглед към тях.

— Затворено е.

Вътре миришеше на белина и пилешки крила.

— Рей, аз съм, брат.

— Гранит? — Той поклати глава и дойде при тях. Двамата се потупаха по гърба — бяха твърде големи мъжаги за прегръдка. — Какво? Салем вече ти омръзна, а?

Гранит се изсмя тихичко.

— Само минавам.

Докато Гранит я представяше на Рей, Мелъди не можа да откъсне очи от плакатите на Л732 и Бътхол Сърфърс33.

— Имаш ли нещо против да й покажа набързо мястото?

— Давай.

Гранит дръпна настрани една черна завеса, която тежеше от прах. Тя бързо се затвори зад тях, преграждайки пътя на дневната светлина. Тръгнаха по тесен коридор зад сцената, който се виеше като стомаха на Мелъди. Приятелите винаги се държат за ръка, нали така? Мелъди се отдръпна и се почеса по ръката.

— Ето я зелената стая — каза тържествено Гранит. Но в нея нямаше нищо зелено. Застоялата миризма на цигари ги посрещна още на вратата. — Точно тук Джефи Найлонс подпали един хладилник. Не ме питай как.

На бялата стена като рамка около виненочервеното канапе имаше следи от изгаряния. Тя прокара ръка по черните белези.

— Гледах репортаж в YouTube. Ти беше ли тук?

— Да. Никога не бях виждал такова нещо. — Гранит се пльосна на канапето и сложи крака върху омазаното стъкло на масичката за кафе. Мелъди се запита върху чии известни отпечатъци от пръсти е стъпил.

На вратата се показа мъж, облечен с риза на райета и тъмни изгладени джинси. Кафявите кожени обувки и златните украшения му бяха спечелили званието на Най-Холивудския Тип На Всички Времена.

— Аз познавам ли ви?

Гранит скочи.

— Господин Снайдер?

Мъжът подаде ръката си с леко безпокойство. Гранит я сграбчи и я разтръска като флакон със спрей за боядисване.

— Аз съм Гранит. Запознахме се миналия месец в Хевънс на концерта на Бетси. — Господин Снайдер се ухили — прекалено избелените му зъби отдаваха дентална почит на магазина на „Епъл“. — Как бих могъл да те забравя? Ти си шегобиецът, който очаква да му повярвам, че е бил на всеки концерт от шейсетте насам, така ли?

Гранит кимна с гордост, задето го помнят. После каза на Мелъди:

— Господин Снайдер е най-големият организатор на турнета в цяла Северозападна Америка.

Нещо започна да й просветва. Това беше огромна възможност.

— Хей. — Мелъди се усмихна и стисна ръката му, която бе напръскана с одеколон. — Групата ми си търси участия за лятото. Мога да ви дам демо или да ви покажа няколко клипа, качени в…