По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
— А може би искаш бричове? — рече Чичи и плесна тлъстите си бутове.
— И двете ми харесват — отвърна Мелъди и се запита какво ли щяха да кажат родителите й, че се прибира след полунощ в претъпкан микробус.
— Искаш ли аз да те закарам? — предложи Гранит.
— Така ще е по-безопасно — разсъждаваше тя, без да обръща внимание на олющената каска под мишницата му, поройният дъжд, който трополеше по ламаринения покрив, както и фактът, че докато се вози, ще трябва да обгърне студеното му каменно тяло — безопасно по особено опасен начин.
Излязоха навън в мразовитата нощ. С изключение на някоя кола, която профучаваше рядко, неприветливата улица бе притихнала. Дъждът валеше косо и се забиваше в голите ръце на Мелъди.
— Имаш ли чадър? — попита я Гранит.
Мелъди прихна.
— Да не би да те е страх от малко дъжд?
— Не — каза той и вдигна длан над главата си. Дъждът потече по пръстите му, сякаш бяха водостоци. — Безпокоя се за перата ти.
— О — възкликна Мелъди и огледа сухите му дрехи. — Те са… те… Няма страшно. Птиците често се мокрят. Тъй че… как го правиш това?
Той сложи каската на главата й и вдигна и другата си ръка. Дъждът спря да вали и над нея.
— Возила ли си се някога на мотор? — поинтересува се той и яхна сиво-черния мотор. Свали якето си и загърна с него тесните й рамене.
Мелъди кимна, но излъга. Нещо в нея много искаше той да си помисли, че и тя е като него — готина. Но защо? Той изобщо не се интересуваше от това.
Гранит настъпи съединителя и моторът запали.
— Без каска ли ще караш? — попита тя.
— Главата ми е като скала — отвърна той. — Дръж се здраво.
Мелъди обви ръце около износената му бяла тениска. Сякаш бе прегърнала статуя.
Отпрашиха по гладкия път под сиянието на уличните лампи — оживяла черно-бяла фотография.
— Как беше? — попита Гранит и спря пред дома на Мелъди.
Доста бързо.
— Страхотно — тя свали каската и му я подаде. Ръмеше. — Още веднъж благодаря ти за…
Звън! Звън! Двамата получиха съобщения едновременно.
— Сигурно е приятелят ти — каза той.
И приятелката ти? — можеше да попита тя. Стига да я интересуваше. Но не я интересуваше.
Всеки погледна дисплея си. Мелъди прочете съобщението:
До Мелъди
18 юни, 01:22
Господин Ди: Срещите на РАД са задължителни. Рокконцертите не са.
— Голяма работа — измърмори Гранит тихо.
Мелъди се скова. Ръка чадър, каменно студено тяло, светлосиви очи…
— Ти какво си?
— Ъ? — Той мушна телефона си в задния джоб.
— Съобщението ти. Беше същото като моето, нали?
— Зависи — отвърна той, приковал очи в нейните. — А какво пише в твоето?
— Нещо за рокконцертите.
— Не може да бъде — каза той хладнокръвно.
— Да, може! — каза Мелъди, развълнувано. — И двамата сме РАД!
— Знаех си, че има нещо различно у теб — рече той. — Е, ти какво си? Нещо като сирена?
Мелъди кимна.
— Впечатляващо. А ти какво си? Чадър?
— Топло — изсмя се той. — Аз съм гаргойл. Слагат ни на стари сгради, за да не тече дъждът по стените и да ги руши.
— И да плашите хората — пошегува се Мелъди.
Той се подсмихна.
— И това също.
— Къде живееш?
— Живеех в Портланд. Точно над входа на „Веню“ — най-стария рокбар в страната. Всички добри изпълнители са минали оттам. Беше страхотно, но миналия месец го събориха.
— Старбъкс?
— Кофи Бийн.
— Гадост — въздъхна Мелъди.
— Да, така е. Родителите ми ме пратиха тук, защото училището е — направи кавички във въздуха — благосклонно към РАД. Но мисля, че не искам да се откъсвам от музиката. Животът ще ме научи на повече, отколкото класната стая.
Лампите на верандата светнаха. Пак шамар.
— Трябва да тръгвам — каза Мелъди, без да се помръдне.
Той извади телефона си и й прати номера си.
— В случай че имаш нужда някой да ти натовари микрофона.
— Благодаря — усмихна се тя. Какво лошо има да се сприятели с това момче, нали така?
Когато стоповете на Гранит се стопиха в мрака, тя се обърна и за миг зърна Джаксън, който гледаше от прозореца на стаята си. Прати му въздушна целувка. Но завесите се затвориха, преди той да я улови. Целувката се изпари в бриза като дима на угасен пламък.