По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Господин Ди не направи нищо, за да я утеши. Той отстъпи назад, гледайки я как хлипа.
— Никой от приятелите ти не би могъл да те спаси, както аз те спасих.
— Напротив, те вече ме спасиха.
Той въздъхна и погледна джобния си часовник.
— Работата е там, че не трябва да се налага някой да те спасява, Лаура — каза той. За първи път използваше истинското й име, след като… — Трябва да бъдеш силна. Достатъчно силна, за да можеш да се съсредоточиш и да не позволиш нищо да те отклонява от важните неща.
Лала изтри очи с опакото на ръката си. Студената кожа успокои подпухналите й клепачи.
— Да страниш от хората не е сила — подсмръкна тя. — Сила е да ги допуснеш до себе си.
Господин Ди насочи пръст към нея.
— Това го казваш днес. Но какво ще проповядваш утре? Или вдругиден? В един миг се интересуваш от здравословна храна и макиаж за животни, а в следващия идва ред на световния мир!
Той беше забелязал!
— Нищо никога не довеждаш до край. Неслучайно братовчедите ти те наричат графиня Плужекула.
Наистина ли?
Влад изпръхтя.
— Не е смешно! — викна тя.
Телефонът на господин Ди звънна. Той погледна дисплея и вдигна.
— Не затваряй — каза той на човека от другата страна. После се обърна към дъщеря си. — Предлагам ти сделка.
Лала погледна учудено.
— Не искам да те уча да се отказваш. Затова — довърши си конкурсчето. Щом загубиш, ще напуснеш „Мърстон“ и ще дойдеш в „Радклиф“.
— А ако спечеля?
Господин Ди вдигна вежди.
— Ако спечеля?
Той закри телефона с ръка.
— Оставаш.
Хм. Не беше зле за един вамп-гангстер.
Изгубената глава, чийто злощастен номер няма да споменаваме
Глава четиринайсета
Крастави магарета
Складът, който някога бе приютявал хартиената фабрика, бе вълшебно преобразен в клуб и билетите тук бързо свършваха. Сред ослепителни червени светлини, аплодисменти, смесени с подсвирквания и маса непознати лица Мелъди се качи след момичетата от групата на сцената — цялата в следи от обувки.
Чичи преметна сребърния бас през тениската си с надпис: МОМИЧЕТА С КИТАРИ. Сейдж вдигна изрисуваната си китара. Девет-цяло-и-половина вирна боядисаните с лак за нокти палки към ламаринения таван. Потникът й с Пикачу се повдигна, а шкембето й увисна надолу. Публиката заръкопляска.
Мелъди приближи микрофона. Сграбчи го за студената стоманена дръжка. Погледна розовите си кецове. Облиза сухите си устни. И се огледа за най-близкия изход.
Ала бе късно да бяга. По-добре да успокои ума си. Но как? Как, като имаше чувството, че е включен към усилвателя на Сейдж. Богините се опитаха да я утешат. Казаха й, че такива неща се случват. И сега, дори нещо да се обърка, поне бяха заедно. Но нищо не променяше нещата — проверката на звука се беше проточила твърде дълго. И тя бе избрала групата пред срещата на РАД. И не бе спазила обещанието си към Джаксън. И искаше да изпита съжаление, но не изпитваше нищо. И…
— Едно, две, три, четири! — Девет-цяло-и-половина удари барабаните за началото на „Заспивам, за да сънувам“ на Фиона Епъл. Другите също засвириха. Мелъди затвори очи. И започна да пее. Всичко друго изчезна, остана само музиката.
Лашъс Джаксън, Саундгардън и дори Бритни (пипната оттук-оттам, докато стане съвсем добре, разбира се). Нищо друго не остана, освен образи, които се меняха един след друг. Потни момичета, размахващи ръцете си във въздуха… колежани, вперили погледи в нея… други, които пееха с нея… светещи телефони… Кандис и Спектра й пращат целувки… Кандис на раменете на Били… уплашени хора, защото тя изглежда все едно левитира… някъде встрани и Джаксън — с вентилатора в ръка… радваше се, че е дошъл.
Но от всичко, което изпита, след тези петдесет и пет минути у Мелъди остана едно чувство. Чувството, че се носи? Че лети? Не. По-скоро чувството, че се рее. Като старата фабрика и тя беше вълшебно преобразена.
Шоуто свърши и магията се развали. Диджей Голд Чеда пусна Питбул за пристигналите по-късно, които бяха толкова стиснати, че не искаха да си платят за музика на живо. А Мелъди отново беше едно обикновено момиче, което се мъчеше да оправи нещата с приятеля си.