По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Мелъди се извърна и даде знак на Сейдж да дойде при тях.
Джаксън се освободи от прегръдката й.
— Какво става?
— Исках да ти кажа нещо.
Мелъди се засмя на собственото си нехайство.
— О, божичко! Много съжалявам. Казвай. Какво има?
Лицето на Джаксън се озари.
— Получихме ги!
Получихме ги?
— О, сигурно говориш за кожените гривни, които поръчахме?
Джаксън поклати глава.
— Назначенията.
Назначенията?
— В лагер „Кресчендо“. Получихме работата.
Мелъди загря. О, лагерът.
— Прекрасно! — каза тя.
Той се наведе и нежно я целуна.
— Само си помисли. Два месеца — само аз и ти. На лагер сред природата — ще пеем, ще рисуваме…
Сейдж метна ръце на врата на Мелъди и я притисна.
— Толкова бързо офейка, че не успяхме да ти кажем — концертът беше невероятен! — извика Сейдж в ухото й. После поздрави Джаксън, като го удари юмрук по неговия. — Чичи и Девет са зад сцената и те търсят навсякъде.
— Извинявай, но исках да намеря Джаксън…
— Това е Гранит — обяви Сейдж.
Едно момче, момчето с коженото яке, се наведе, махна с ръка и пак се облегна назад. Нещо пламна в Мелъди. Сякаш се бе блъснала в електрическа ограда.
— Той е нашият носач — весело изчурулика Сейдж. — А също и насладата за очите ни — пошегува се тя и разроши черната му опашка в стил Дейв Наваро27. Но явно изобщо не се шегуваше. Ведно със силното му тяло, присвитите очи на Гранит — в необичайно светъл нюанс на сивото — притегляха Мелъди като магнит.
— Благодаря, че ме измъкна от лапите на онзи откачалник — успя да каже тя.
Той сви рамене, сякаш това бе фасулска работа.
— Имаше вид на човек в беда, затова…
Джаксън се покашля.
— Мел, тук става много горещо. По-добре да тръгваме.
Тя кимна.
— Разбира се. — А после към Гранит: — Е, благодаря, че се погрижи за инструментите и техниката ни.
— Мел, наистина трябва да тръгваме.
— Да тръгвате? — намеси се Сейдж. — Че диджеят тъкмо започна.
— Друг диджей ме вълнува мен — каза Джаксън и хвана Мелъди за ръка. Искаше да тръгне с него. Последното нещо, което й трябваше сега, бе диджей Хай да връхлети ненадейно и да почне да дрънка колко мрази момичешки групи, та да съсипе прекрасната вечер. Но незнайно защо не можеше да се помръдне.
Изведнъж зачервени и запъхтени, отнякъде се появиха Чичи и Девет.
— Тъкмо поръчах Бьорк — обяви Чичи.
— „Поведение на човека“?
Девет кимна. — Клубен ремикс.
Точно тогава тежкият индустриален ритъм заби навсякъде около тях. Червените светлини станаха стоманеносини. От тавана се спусна дим. Чичи и Девет дръпнаха Мелъди, Сейдж и Гранит на дансинга. Мелъди погледна към Джаксън — безпомощна като жертва на отвличане.
— Тръгвай без мен — извика тя в дима. — Ще се прибера с Кандис.
Той вдигна палци и се завтече към изхода.
Опа. Сиренска аларма! Май току-що използвах гласа си срещу Джаксън.
Мелъди се обърна към новите си приятели и замята глава, и с всяко забиване се отърсваше от вината. Какво да се прави — случва се.
Светлините ги зашлевиха като шамар. Събудете се! Купонът свърши! Време е да напъхате потните си дупета в леглата, сякаш им казваха те.
— Кога стана време? — изхленчи Девет.
Чичи погледна ръката с часовниците си:
— Един часът е.
Момичетата се разсмяха, смаяни от издръжливостта си. Шепа хора бяха останали — повечето бяха от персонала и никой от тях не беше Кандис.
— Бусът е натоварен — каза Гранит и пусна в ръката на Сейдж връзка ключове.
— Ще ме закарате ли? — попита Мелъди.
— Стига да не възразяваш да поседнеш в скута на Девет-цяло-и-половина — отвърна Сейдж.
Девет хвана сланинките на шкембето си.
— Оборудван е с въздушни възглавници.
27
Американски китарист, който свири алтернативен рок. — Б.пр.