По-неживи от всякога

Прекосяването на дансинга много напомняше на бягане с препятствия. И тогава тя съзря Джаксън, застанал до бара за енергийни напитки.

— Джаксън!

— Хей! — едно самоуверено момче я хвана за раменете и я завъртя. — Момиче, недей да крещиш, че ще си съсипеш гласа. — Потта от ръката му напои тънката й черна тениска. Кандис беше платила сто седемдесет и пет долара за този парцал на дупки. Но тъй като тениската изглеждаше така, сякаш Кандис я бе свалила от гърба на стопаджия, Мелъди се съгласи да я облече. Сега, благодарение на Потния, тениската вече миришеше на стопаджия. — Гласът ти е атомен!

Мелъди отстъпи назад.

— Нали разбираш — като бомбата?

— Благодаря — отвърна тя любезно. — Трябва да намеря един човек, затова…

— Няма нищо — каза той и заръкопляска, а тя продължи да се промъква все по-навътре сред хората на дансинга.

— Гласът ти е супер! — извика едно момиче, а в това време някакво момче правеше въртеливи движения край хълбока й.

— Страхотни пера! — викна друго между две чупки в кръста.

— Аз съм ти най-големият фен! — изкрещя някакъв мъжкар без риза и с татуировка на Гуен Стефани върху гърдите.

— Ела при нас! — викна едно момиче със светлоруси коси и къс бретон. Хвана Мелъди за ръка и я дръпна в кръга от тресящи се бутове. С ръце във въздуха, тя се предаде на музиката, отстъпвайки пред мигащите светлини и напора на телата. После продължи. Първо Джаксън, после еуфорията.

Заклещена между две приятно закръглени момичета по мрежести блузи и къси панталонки, Мелъди бе изстреляна напред като пинбол. Блъсна се в едно момче с военни метални плочки на врата и бял потник. Той я дръпна към гърдите си с мирис на море и започна да се кърши, като че плуваше в открито море.

— Ооууу, я стига! — сгърчи лице Мелъди и го избута. Но той не я пусна.

— Хайде, попей ми — само на мен.

— Пфу! — каза тя и опита да измъкне ръката си. Захватът му беше силен, без дори да се напряга — все едно държеше на въженце балони с хелий, които подскачат на бриза.

Мелъди се уплаши. Потърси някое познато лице сред навалицата и най-сетне видя Джаксън. Той стоеше в края на дансинга и се местеше ту насам, ту натам, стиснал юмруци в яда си, докато тя се бореше да се отскубне. Мелъди го погледна с очи, които казваха: Спаси ме! Той размаха вентилатора си — кратката версия на — Щях да те спася, ако можех, но ще се изпотя, затова няма да дойда. Тогава направи жест, сякаш движеше устата на марионетка, подсказвайки й да използва гласа си.

О, благодаря!

Мелъди тъкмо се канеше да каже на морския звяр да се изпикае й панталоните си и да се прибере вкъщи, когато някой я вдигна и я изнесе от дансинга. Тялото му бе студено като камък и много здраво. Ако Джаксън приличаше на нудълс, това момче беше като маникоти26.

Той я остави внимателно до бара с енергийните напитки.

— Здравей. Аз съм Г…

— Благодаря ти, приятел — каза Джаксън и прегърна покровителствено Мелъди. — Оттук я поемам аз.

И преди да е успяла да благодари на непознатия и да го огледа внимателно, Джаксън я отведе в един тъмен ъгъл.

— Добре ли си?

Мелъди кимна и взе бутилката му с вода.

— Какво стана — защо те нямаше тази вечер? — попита я той, а лешниковите му очи бяха се уголемили от притеснение. — Каза, че ще дойдеш на срещата, а…

— Проверката на звука продължи доста дълго — каза Мелъди, опитвайки се да съзре сред движещите се тела и примигващите светлини своя мистериозен спасител. — Извинявай. Трябваше да се обадя, но…

— Концертът беше невероятен — каза той с искрена усмивка. — Ти беше невероятна.

— Хареса ли ти? — Мелъди беше изненадана. Нима той не е луд?

Мелъди се надигна на пръсти и целуна пухкавите му устни — извинение, задето бе подценила вкуса му. И после още една — задето бе дошъл с любимото й джинсово яке, въпреки че вътре бе задушно.

— Така. — Джаксън се отдръпна. — Имам добри новини.

— Какви? — попита Мелъди; ръцете й все още бяха сключени зад врата му.

— Исках да ти кажа още на срещата, но…

— Мели! — викна я Сейдж.

Китаристката заприижда с танцова стъпка към нея и Мелъди се разсмя. Както обикновено, Сейдж изглеждаше като рокерска версия на Тийн Вог. Гъста черна коса, тъмночервено червило, смешна тениска, още по-смешна поличка като балеринска пачка и рокерски ботуши. Черните й очи и гладката й какаова кожа приличаха на бадем в шоколад: нежен и неустоим. Сейдж бе прекалено красива, за да бъде рокаджийка, и прекалено ексцентрична за поп. И сега тя викаше Мелъди!