Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
„Ами да речем от там, че хората правят каквото поискам от тях. Или от там, че «модната вълна» от пера приижда отгоре ми вече цяла седмица. Или от възможността да съм РАД“. Мелъди се изправи. След като гневът и се бе утаил, чувстваше единствено празнота. Какъв беше смисълът от отговорите, ако водеха единствено към нови въпроси?
— Имам нужда от глътка въздух.
— Скъпа, не можеш всеки път да си тръгваш…
— Не си тръгвам. Добре съм — отвърна Мелъди. И това беше самата истина. — Всичко е наред. Просто искам да се поразходя. Скоро ще се прибера.
Родителите й се изправиха да я прегърнат. Този път тя отвърна на прегръдката им.
Нощта беше разочароващо мека. Една ледена плесница от вятъра можеше да отрезви замъглените й мисли, но…
„О, боже!“
Една жена излизаше от къщата на Джаксън.
„Върнали са се!“
Мелъди се втурна през улицата.
— Госпожо Джей? — с тих глас извика тя.
Жената ускори крачка.
— Госпожо Джей! — извика тя отново и подгони жената надолу по тъмната улица. — Аз съм, Мелъди.
Жената не спираше.
— Стой! — заповяда Мелъди. Но за разлика от всички други бягащата фигура не се подчини. И преди Мелъди да успее да я настигне, тя вече бе изчезнала.
Шестнадесета глава
Гара „Орегон“
Ако някой я беше помолил да опише записа от изпълнението на живо на Poker Face на Лейди Гага, Франки щеше да каже: „Мрачно и угнетено, с пристъпи на световъртеж“. Същите думи щеше да използва да опише и настроението си.
Загледана през прозореца на влака, тя превърташе отново и отново песента на iPhone-а си и по същия начин — отново и отново — превърташе решението да се срещне с Брет. Какво щеше да стане, ако родителите й научеха? Ако срещата беше капан? Ако Бека я чакаше с маркуч, пълен с тоалетно мляко за почистване на грим? Ако Брет не се появеше? А ако се появеше? Ако докажеше невинността си и тя отново се влюбеше в него? Тогава какво щеше да последва? Тайна връзка от разстояние между РАД и норми? Това беше последното, от което се нуждаеше.
Нищо добро не можеше да излезе. Знаеше това от мига, в който се съгласи на срещата в съботния следобед. Но все пак любопитството й надделя. Да не говорим, че бе намерила най-подходящите чорапогащи и поло за плисираната поличка на шотландско каре, а да събуди възхищението дори на един разбиван на сърдечни пространства, съвсем не беше под достойнството й. О, и косата, естествено — вдигната високо от двете страни и защипана отзад, тя беше на-на-на-наелектризираща.
Чакай. Ами Били? Не биваше да забравя Били. Красив, забавен, отчаяно предан, приятелят й РАД не беше за изпускане и беше официалният й кавалер за концерта на Гага. Освен това нямаше бивши гаджета психопати. По всичко задминаваше Брет. Но почакай пак. Съвсем скоро заради Брет беше напуснала Ди Джей. Сега заради Били напускаше Брет. Ами ако беше серийна любовчийка? От онези момичета, които бяха влюбени в това да са влюбени? Като Дрю Баримор. Може би Франки не бе способна на истински чувства към никого. В такъв случай можеше да й хареса да е влюбена в РАД. Значи, решено. Били.
Франки усили звука и отново пусна Poker Face. Притвори очи и си представи концерта. Как пее с Били. Как се смее, когато той кара целия ред да танцува. Как всеки път, щом някое момиче поглежда към него, тя се чувства като горда принцеса. Майка й беше права — Били беше по-разумният избор. И колкото по-бързо сложеше край на връзката си с Брет, толкова по-скоро щеше да пренасочи енергията си към освобождаването на РАД. Щом взе това решение, Франки се отпусна в кремавата седалка, наслаждавайки се на останалата част от пътуването до град Епилог.
— Гара „Орегон“! — извика кондукторът.
Влакът забави ход и спря. На гарата й липсваше романтиката на гара Лион в Париж, да речем, където Art Nouveau се сблъскваше с архитектурата на Стария свят. Най-напред — нямаше покрив. Нито излъскани мраморни плочки, нито цветари. Нямаше просълзени двойки, притиснати един в друг в последна прегръдка. Гарата беше от излят бетон в безрадостния цвят на схлупеното небе.
Франки стъпи на перона. Останалите пътници се разпръснаха като глитерати в деня за почистване на клетката. Но тя не можеше да се помести. Доскоро мрачна и угнетена, сега се чувстваше уплашена и напрегната. Пристъпите на световъртеж бяха станали на искри. Зад гърба й вратите на влака се докоснаха в целувка и той продължи на север. Връщане назад нямаше.