Има ли вълк, има и начин

Бо прокара ръка през косата си и въздъхна.

— Кажете ми.

— Когато сестра ти се роди — започна той, — тя беше такова малко съвършено бебче…

„Защо всичките му истории за Кандис започват така?“

— Още от първия си опит създадохме съвършенството и… — Той замлъкна, като обмисляше думите си. — И аз се уплаших.

— От какво? — попита Мелъди.

— От това, че няма да съм способен… — От вълнение гласът му замря.

— Боеше се… — Глори спря, после почна отначало. — И двамата се страхувахме, че следващия път няма да имаме такъв късмет. Тогава се съгласихме да нямаме повече деца. И тогава, нали разбираш…

Мелъди поклати глава. Не разбираше.

— Приключихме семейния бизнес — каза Глори.

— Какъв бизнес? — попита Мелъди.

Като с ножица майка й закълца въздуха с пръсти към Бо. „О!“

Глори въздъхна.

— Година след това вече съжалявахме.

— Затова те осиновихме — каза Бо, като плесна с ръце. — И благодарение на теб за втори път получихме съвършенство.

Мелъди знаеше, че казва истината. Никога не беше поставяла под съмнение любовта им, единствено честността им.

— Случи се като по чудо — започна Глори с носталгична усмивка. — Работехме с „Малък свят“, една агенция за осиновяване, и ни се струваше, че чакаме от цяла вечност. Тогава един юлски следобед, тъкмо бях спечелила турнира по тенис в клуба, а баща ти бе намерил първия си известен клиент, пристигна писмо от агенция „Ахелой“. Казаха ни, че са намерили съвършеното бебе.

— Не каза ли първо агенция „Малък свят“?

— Да — потвърди Глори. — Предполагам, че от там са ни препратили към „Ахелой“. И така, подписахме документите и на следващия ден те доведохме у дома.

— И не ви казаха изобщо нищо за майка ми? Нищо, свързано с гласа й или перата, или името й?

— Нищо, освен че те е кръстила Мелъди — каза Бо. — Вероятно можеше да ги притиснем за повече подробности, но бяхме толкова щастливи да те вземем, че не искахме да правим нищо, което би я накарало да размисли. Освен това от този миг насетне ти беше наша. И нямаше никакво значение откъде си дошла.

„Да, за вас.“

— Значи цялата история, че сте искали да ме кръстите Мелани, но заради простудата на мама медицинската сестра чула Мелъди… това е измислица, така ли?

— Да — подсмръкна Глори. — На сестра ти. Все те дразнеше с тази глупава история. Ние никога не сме казвали, че е истина.

Най-накрая Мелъди повдигна очи. Родителите й изглеждаха така раними, докато се взираха в нея. Очите им, широко отворени, бяха пълни с очакване като на подсъдими, чакащи присъдата си.

— Защо досега не сте ми казали това?

Останалата част от разговора се разви като телевизионен филм за осиновяване. Искали да й кажат, но никога не намерили подходящия момент. Обичали и нея, както обичали Кандис. Ако трябвало отново да изживеят всичко, нищо нямало да променят. Нямало да й пречат да открие истинските си родители, а щели даже да помогнат, макар че агенция „Ахелой“ била закрита една седмица след осиновяването на Мелъди и съвсем не знаели откъде да започнат…