Има ли вълк, има и начин

— Да забелязвате нещо различно в къщата? — Кандис се отдръпна встрани, за да могат да се възхитят от работата й.

— Не. — Бо дори не си направи труда да погледне.

— Именно! — Кандис сияеше. — Всичко е в отлично състояние. Тъй че, когато решите, не се страхувайте пак да заминете и да ме оставите на кормилото.

— Хубаво е да го знаем — обади се Глори, като вееше сламената козирка пред загорялото си чело. — Тук винаги ли е било толкова caliente27, или мен ме обливат горещи вълни? — Тя слезе на по-ниското ниво на хола и отвори вратите към клисурата.

Хладният въздух ги подмами на дивана, където Бо изхлузи черните сандали от краката си и се излегна.

— Като говорим за вълни, Мел, каква е тази нова птича мода?

Кандис се засмя.

Глори вдигна ръката на съпруга си и се сгуши до гърдите му.

— Шегувай се колкото си искаш, но това наистина е новата вълна в модата. Придава на човек много царски вид.

— Искаш да кажеш птичарски — отвърна Бо и удари ръка в тази на Кандис.

— Мели, чудесно е, че си прегърнала модата — каза й Глори. — Но ако искаш един майчински съвет, по-добре махни горнището и го смени с дънкова риза или черна кашмирена блуза.

— Мерси, но майчинският съвет трябва да дойде от майка ми, нали? — изтърси Мелъди.

— Мяуу — измърка Кандис.

Глори повдигна глава. Заради ботокса лицето й изглеждаше спокойно, но гласът я издаде.

— Какво искаш да кажеш?

— Наистина ли не разбираш? — попита Мелъди. — Защото аз цяла седмица вече не мога да мисля за друго.

— О, да! — Кандис сложи една възглавница под главата си и потри ръце. — Става все по-интересно.

Мелъди се извърна към сестра си.

— Ще ми донесеш ли малко вода от кухнята, моля те?

Кандис започна да примигва, а после стана.

— Ш удоволштвие.

Бо гледаше как дъщеря му с бързи стъпки влезе в кухнята.

— Тя наистина ли отиде за вода до кухнята?

— Наистина — уверено отвърна Мелъди, сякаш Кандис цял живот не бе правила друго.

Родителите й се спогледаха объркани.

Така бясно биеше сърцето на Мелъди, че изхвърли като силен вятър думите й, преди да е могла да смекчи тона им.

— Глори Карвър, ти ли си моята майка?

Глори запримигва.

— Да, Мелъди, аз съм.

„Хммм“!

— Добре тогава, ти ли си биологичната ми майка?

— Мели… — каза тихо Бо и придърпа Глори по-близо до себе си.

Тя пак запримигва.

— Ти ли, ти ли си биологичната ми майка? — притисна я Мелъди.

Глори завъртя сувенирните гривни на ръката си и прошепна:

— Не.

Чу се трясък от счупено стъкло. Всички се извърнаха. Ококорила широко зелените си очи и побледняла под спрея за тен, Кандис стоеше до дивана насред късчета кристал и вода.