Има ли вълк, има и начин

— Трябваше да се досетя, че си осиновена.

— Това пък какво означава?

— Излизането в събота вечер не е в кръвта ти. — Тя пръсна от парфюма Black Orchid и мина през облака упоителен аромат. — Няма ли да се отлепиш от прозореца най-сетне и да спреш да шпионираш къщата? Държиш се като някой снайперист.

Без да обръща внимание на хапливата забележка за осиновяването, Мелъди пусна бледорозовото перде и аплодира Кандис за правилната употреба на думата „снайперист“. Но не можеше да спре да се безпокои за Джаксън. Госпожа Джей беше обещала да отседнат наблизо и въпреки това от срещата в кафенето Мелъди не беше получавала никакви вести от него, а това беше преди повече от седмица. „Може би е било сбогуване все пак.“

В това време цял ден вече Кандис не спираше с шегите си от типа „Имам си сестра от друга госпожа“; това беше нейният начин да се справи с шокиращите новини. Мелъди беше заложила на метода на Джаксън — търси, приеми, приспособи се. И засега той работеше отлично. Истината бе разчупила оковите й. Ако сега успееше да открие непознатата, която излезе тичешком от къщата на Джаксън, може би щеше да открие и самия Джаксън и да говори с него.

— Тези как ми стоят? — попита Кандис.

Мелъди се обърна и видя сестра си, иначе влюбена в разкоша, да носи кръгли очила с телени рамки, закопчано кадифено сако и дънки, леко разширяващи се накрая. Непокорните й къдрици бяха усмирени на кок, а краката й — напъхани в разумно високи токчета.

— Ха така! Може би все пак сме от една и съща кръв.

— Защо? На отшелник ли приличам? — Кандис се обърна към огледалото в цял ръст и приглади сакото. — Понеже търсех повече имиджа на читател.

— На книги?

— Да. Шейн учи литкане в университета „Уиламет“ и по някаква причина мисли същото за мен.

— Къде се запознахте? — Мелъди отново разтвори завесите и надникна към улицата.

— На вечерта на първокурсниците в Кориганс.

— Той знае ли, че ти си в горния курс?

— Да.

— В гимназията?

— Така, времето на снайпериста изтече — рече Кандис и затегли Мелъди вън от стаята. — Когато изляза, щом искаш, отвори си бутилка Windex (препарат за почистване на прозорци) и на воля се обяснявай в любов на прозореца ми. Но сега трябва да се махаш.

— Защо? — Мелъди се хвана с две ръце за колоната на леглото.

Кандис я издърпа.

— Защото Шейн мисли, че живея сама. — Тя избута Мелъди в коридора и тръшна вратата.

— Това е лудост, Кан. — Мелъди зачука по вратата. — Няма да се крия заради двойствения ти живот. Какво толкова ще стане, ако поне от дъжд на вятър казваш истината? И без това нямаш никакви проблеми със срещите.

— Спри да викаш! — провикна се Кандис. — Ами ако те чуе?

— И какво като ме чуе? Може би ще е за добро. Все някога ще науч…