Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
— Сериозно ли? — Клаудин изпищя. „Момиче! Приятелка! Ко-водещ! Инструктор по шофиране! О, чудо!“
Лала кимна и двете изпищяха отново.
След като прегърнаха чичо Влад за довиждане, момичетата отидоха на вечеря. Клаудин гореше от нетърпение да разкаже на Лала всичко, което се бе случило. Искаше да чуе историите за откачените й близки, да се смеят, докато ги заболят коремите, да си разказват клюки цяла нощ. Лала можеше да я научи да кара кола. Можеше да й помогне с апартамента. И също да планират партито… за всеки случай.
Вълнението от предстоящото едноседмично парти по пижами сигурно бе подмамило и Лала. Като човек, който не обичаше глупавите шеги, тя приближи рицарските доспехи, чиито метални пръсти стискаха менюто на странноприемницата, и го шляпна по дупето.
— О, искам и аз! — закачи я Хауи, който вече похапваше на масата.
— Съветвам те да използваш ръкавици — пошегува се Дон.
— От онези, с които почистват клетката на слона в зоологическата градина — додаде Нино, докато се настаняваше.
— Защо са му ръкавици да пипне дупето на рицаря? — зачуди се Тъпс.
— Не на него — раздразнен отвърна Дон. — На Лала.
— Защо са й ръкавици на Лала? Тя току-що го пипна и ръцете й са си в ред — присмя му се Тъпс и набучи едно кюфте.
Всички се разсмяха, дори Клаудин, която отдавна не се разсмиваше на празноглавите коментари на Тъпс. Но присъствието на Лала бе повдигнало духа й и я караше да се чувства сигурна по един начин, по който братята й никога нямаше да могат. Като обигран сервитьор, който доливаше в чашата й черешова кола, преди да е помолила за това. Клаудин най-сетне имаше някой, който да пази гърба й.
Клод влезе след тях и попита:
— Като прасета ли се държат?
Смачканият футболен пуловер и сивият анцуг бяха заменени от черна тениска, тесни дънки, кожен колан и кецове. Дори бе отделил време и за гребена. Косата му беше прибрана на конска опашка, ухаещ на душ гела с касис на Клаудин, той изведнъж бе заприличал повече на лисица, отколкото на вълк.
Момчетата свирнаха с уста. Тъмните очи на Лала се спряха върху него за кратко. Клаудин се запита дали брат й ще се измъкне по-късно за среща с момиче.
— Успокойте се. — Той седна. — Паднах, докато поправях запушената вана и трябваше да се преоблека.
Последва залп от обвинения чия е вината за последните водопроводни неволи на семейството.
— Добре дошла, Лала! — От кухнята с димяща купа изникна Хариет. — Макарони със сирене само за теб. — Здравите й мускули изпъкнаха, докато оставяше макароните на масата. Свали кухненските ръкавици и прегърна Лала. — Сега ще те угоя — обеща й тя. Бузите й, зачервени от готвенето, се съчетаваха с косата й с цвят на канела.
— Нямам търпение. — Лала загреба от макароните. — Умирам от глад — и вече дори имаше по-здрав вид.
Хариет седна.
— Изглеждаш много добре — каза тя на Клод. — Най-сетне мога да видя очите ти. Ако сега успееш да накараш и Нино да…
— Няма да стане — каза най-малкият от братята и покри главата си с червена салфетка.
— Защо? Виж колко е хубав брат ти.
— Не свиквай с това, мамо — каза Клод и грабна една питка хляб от панера. — Това не е новата ми визия или нещо подобно. Харесвам косата си. Вързах я така…
— Обзалагам се, че ще изглеждаш страхотно с прическа като на Дейвид Бекъм — отбеляза Лала, като повдигна горещата купа към устните си. — В Румъния всички само така се носят. Братовчедка ми подстрига така приятеля си и много му отива. Ако искаш, аз мога да те подстрижа.
— Ще видим. — Клод се усмихна свенливо.
Лала се усмихна, та чак зъбите й лъснаха.
— Клео ми прати съобщение днес — каза Клаудин. — Казва, че всички говорят за моето парти. Дори нормитата.
— То ще се състои все пак, така ли? — попита Лала.
— Благодаря ти! — Хауи пусна вилицата и запляска с ръце. — Най-сетне едно момиче с мозък в главата.
— След осем дни е чак — обясни Клаудин на Лала, без да обръща внимание на надутия си брат. — Дотогава всичко може да е свършило.
— Вярно, така е. — Лала се върна към макароните.
Клаудин добре я познаваше. Лала не вярваше повече от братята й, че партито ще го бъде. Но въпреки това се държеше така, сякаш щеше да го бъде, и това беше най-важното. Защото означаваше, че има надежда.