Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
— Моля?
— Може ли да влезем вътре?
— Не, съжалявам. — Тя притвори още вратата.
— Чуйте ме, аз съм на ваша страна — не отстъпваше Мелъди. — Приличам на вас повече, отколкото допускате.
Далечна усмивка се появи на устните на жената, носталгична и малко сдържана.
— И как точно?
— Аз също имам какво да крия. — Мелъди замълча, като си напомни да не казва всичко. Но нещо у тази жена я караше да й се довери. А тайната започваше много да тежи на раменете й. — С гласа си мога да убеждавам хората да правят разни неща — каза тя. За първи път произнасяше думите гласно. И така звучаха още по-невероятно, отколкото докато ги мислеше. Но една зелена жена нямаше право да й бъде съдник.
Като открехна вратата толкова, че да се покаже цялата, но не и къщата, жената въздъхна.
— Звучи опасно.
Мелъди повдигна вежди. Тя присмиваше ли й се?
— Опасно ли? Какво искате да кажете?
— Искам да кажа… — Тя взе златната платноходка талисман и започна да я движи напред-назад по верижката на врата си. — Хората трябва да имат свободата сами да взимат своите решения.
— Ами ако решенията им са погрешни? — попита Мелъди. „Например уволнението на госпожа Джей от училищния борд!“
— Коя си ти, че да решаваш?
Гърдите на Мелъди се свиха.
— Аз знам каква е разликата между добро и зло.
Жената завърза халата си и скръсти ръце на гърди.
— Само защото нещо е добро за теб, не означава, че е добро и за другите.
„Тази жена за коя се мисли?“
— В този случай е точно така.
Жената присви морскозелените си очи.
— В кой случай?
— Жената, от която сте наели къщата, беше уволнена поради дискриминация и сега след седмица заминава, и… — Изведнъж, сякаш нещо остро я проряза, Мелъди затаи дъх: Беше намерила решението. — О, боже, та аз мога просто да накарам директорът да върне госпожа Джей на работа! Мога да накарам всички в училище да я приветстват обратно и…
— Спри — заповяда жената с твърд, но мил глас. — Не можеш да постъпиш така.
— Защо? — възмутено попита Мелъди и отново като дете тропна с крак по паважа.
— Защото това ще измени хода на събитията, ще промени съдбата — каза жената настойчиво.
— Да, към по-добро!
— Това не е редно, Мелъди. Опасно е.
— Каква е ползата от тази сила, ако не мога да я използвам?
— Никой не е казал, че има полза. Всъщност може би повече вреди. Потърси друг начин да й върнеш работата. Начин, при който не се налага да използваш… силата си. Начин, при който ще разчиташ само на себе си.
— Ха! „Бъди себе си“ — изсмя се Мелъди. — Малко е трудно да приемеш такъв съвет от някой, който се срамува от цвета на кожата си.
— Да се срамувам ли? Не се срамувам от цвета на кожата ми.
— О, да — каза Мелъди. — Ако толкова искате да сте зелена, защо живеете на тъмно?
Жената отстъпи назад и се засмя.
— За да пестя електричество — обясни тя, като че това беше съвсем ясно. — Това е само една от крачките, които предприех, за да помагам за опазването на природата.
„О, в този смисъл зелена!“
От главата до петите унижението закопча Мелъди като с цип. Как можеше да е толкова глупава? Толкова отчаяна?
„Какво ще стане, ако това норми е враг на РАД? Ако се обади в полицията?“
— Ъ-ъ, по-добре да тръгвам.
— Чакай. — Жената сложи топлата си ръка на рамото й. — Ако наистина държиш на това момче Джаксън, ще оставиш нещата сами да следват своя ход, както е било отредено. Не както ти си отредила. — Убедеността в очите й не можеше да се пренебрегне. Несъмнено жената силно вярваше в думите си.
Но защо? Тя беше просто едно норми, което прегръщаше дърветата като приятели и вероятно мислеше, че Мелъди си е съчинила цялата история. Но така и не пусна рамото й, докато не измъкна обещанието й.
— Обещай ми, че ще опиташ.
— Добре — каза Мелъди. — Ще опитам.
Доволна, жената се усмихна и затвори вратата, оставяйки за пореден път Мелъди сама в тъмното.
Осемнадесета глава
Катастрофална прегръдка
Настъпи и онази нощ от месеца.
Без да поглежда нагоре, Клаудин знаеше, че луната се е изпълнила почти докрай. Усещаше я. Всеки път, щом приятелката й я подканваше да натисне спирачката или да завърти волана, на нея й идваше да почне да вие или да откъсне езика на Лала, или още по-добре — и двете.