Има ли вълк, има и начин

1. Кандис обожава новата мания на Мелъди по перата. И наистина много й харесва, че сестра й изследва стила си. Но в модата перата и горнищата с качулки са несъвместими. Едното трябваше да си отиде и Кандис гласуваше за анцузите.

2. Когато иска да свали ново гадже, Кандис му изпраща по мейла своя електронна снимка по бански. Щом момчето отговори, а те винаги отговаряха, тя се извиняваше, че асистентката й се е объркала и снимката е предназначена за агента й, не за него. Следваше покана за среща.

3. Дневникът на Кандис, пълен с описания на самотни вечери в библиотеката, докато приятелите й купонясват, е пълна лъжа. Когато „случайно“ го забравяше в хола, това бе с цел душещите наоколо родители да го четат, докато тя гуляе с приятелите си.

4. Всички нови приятели на Кандис в Салем мислят, че баща й е агент на ЦРУ. Ако знаеха, че е пластичен хирург, щяха да си помислят, че красотата и не е естествена. Което не беше истина.

5. Седалищният й нерв никога не е бил прещипван. Истинската причина да се откаже от балета? Пръцнала е по време на скок и всички са я чули.

6. Най-голямото й признание? След като беше принудена насила да откаже поканата за партито с понита на Лори Шерман, за да изслуша Hirtenruf-Auf der Alp в изпълнение на Мелъди на един тиролски рецитал, Кандис хвърлила едно пени във фонтана пред театъра и си пожелала гласа на сестра й да изчезне. След месец Мелъди се разболяла от астма. Оттогава Кандис не спирала да се вини и докато е жива вече отказала да докосва пенита. Като чула Мелъди да пее на снимките на Teen Vogue, изпитала огромно облекчение. Кандис вече не чувства вина, но пак отказва да докосва пенита, понеже са мръсни и без всякаква стойност.

Колкото и непочтена да беше играта, Мелъди се нуждаеше от нея, за да успокои нервите си. Между неизбежното заминаване на Джаксън и временното завръщане на мнимите й родители тя бе прокарала пътека в килима от овча кожа на Кандис.

През изминалите два дни бе издирвала госпожа Джей и Джаксън. Беше разпитвала учители, ученици и съседи; беше претърсила „Ривърфронт“ надлъж и шир; показа снимките им на гишетата за билети на летището. Всеки от субектите й примигваше, преди да отговори. Макар да казваха истината, не научи нищо от тях.

Но Бо и Глори имаха много за разказване. И тя най-сетне бе готова да чуе всичко. „Невежеството е блаженство“, ама друг път. През целия си живот Мелъди бе живяла в невежество и животът й беше далеч от блаженството. Беше време да опита силата на познанието.