Домът на Хадес

Внезапно Арес притихна. Франк усети, че гръцкият аспект на бога се съгласява с предложението на римския, макар и с нежелание.

— Хораций — каза Франк. — Хубаво тогава. Ще докажа, че съм добър колкото него. Но какво е направил той?

В главата му нахлуха образи. Видя самотен воин, застанал на каменен мост срещу цяла армия, която идваше от другата страна на река Тибър. Момчето си спомни легендата. Хораций бе римски генерал, който собственоръчно удържал цяла орда варвари, като дал живота си за това да не пресекат Тибър. Така неговите римляни успели да подготвят защитата си, а младата им Република оцеляла.

Венеция е заплашена от врагове, както Рим някога — заяви Марс. — Спаси я!

Унищожи ги всичките! — заповяда и Арес. — Не бива да остане нито един!

Франк изтика гласовете от съзнанието си и погледна към ръцете си. С изненада установи, че не треперят. За пръв път от няколко дни мислите му се проясниха. Знаеше какво трябва да направи. Не знаеше дали ще успее. По-вероятно щеше да умре. Но трябваше да опита. Животът на Хейзъл зависеше от това.

Той закачи меча й на колана си, превърна раницата си обратно в лък и стрели и се затича към площада.

Там го очакваха чудовищата.

Планът имаше три фази — опасна, наистина опасна и безумно опасна.

Франк се спря до каменния кладенец. Наоколо не се виждаха катоблепони. Той извади меча на Хейзъл и го използва, за да разрови за бодливите корени. Те се разгънаха и изпуснаха смрадлив зелен газ в краката на момчето.

В далечината се чу мученето на чудовищата, разнесе се от всички посоки наоколо. Франк не бе сигурен как чудовищата откриват любимата си храна — може би просто умееха да я надушват.

Трябваше да побърза. Отряза голям стрък от ластарите и ги закачи по дупките на колана си, като се опита да не обръща внимание на щипенето. Сега си имаше отровно и сияещо ласо.

Ура!

Първите няколко катоблепони се появиха с гневно ръмжене на площада. Зелените очи сияеха изпод гривите им. Длъгнестите им муцуни издишаха облаци газ като парни локомотиви.

Докато пускаше първата стрела, Франк изпита чувство за вина. Това не бяха най-лошите чудовища, които бе срещал. На практика не бяха нищо повече от тревопасни животни, за съжаление с отровен дъх.

Но Хейзъл умираше заради тях, напомни си той. Стрелата удари първия катоблепс и го направи на прах. Франк пусна втора, но стадото вече почти го бе връхлетяло. От другата посока идваха още чудовища.

Франк се превърна в лъв, изрева предизвикателно и скочи към арката, точно над главите на второто стадо. Двете групи катоблепони се удариха една в друга, но бързо се възстановиха и хукнаха след него.