Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Да, бих останал, ако няма да е проблем.
— Разбира се, че няма да е.
Кристин бързо глътна уискито си и отиде да донесе възглавници, чаршафи и завивки.
Роб беше толкова уморен, че заспа в мига, в който Кристин угаси лампата. Заспа и засънува числа, после в съня му се появи Брайтнер заедно с някакво куче. Черно куче, тичащо по пътека под горещото слънце. Куче. Лице.
Куче.
Сънят му беше прекъснат внезапно от силен бумтеж. Той се сепна. Скочи от дивана и установи, че е светло. Колко ли дълго беше спал и какви бяха тези гърмежи? Все още замаян, погледна часовника — беше 9 часът сутринта. Апартаментът беше тих, но откъде се чуваха тези гърмежи?
Той се спусна към прозореца.
18
Роб се надвеси над улицата. Градът беше оживен и забързан. Продавачи на хляб кръстосваха пълните с народ улици, понесли на главите си големи тави със сладкиши, кифли и сусамени гевречета. По тротоарите бръмчаха мотопеди, като заобикаляха мургави ученички с чанти на гърба.
Роб отново чу гърмежа и се озърна. Пред магазина отсреща някакъв човек режеше баклава с нож за пица. И още веднъж: „Бам!“.
Изведнъж видя мотоциклета. Стар, омазан с машинно масло британски „Триумф“, който гърмеше с ауспуха си. Собственикът му беше слязъл и ядно блъскаше двигателя с лявата си обувка. Роб вече се канеше да се върне в стаята, когато забеляза още нещо.
Полицията. Надолу по улицата трима полицаи излизаха от две спрели коли. Двама бяха в униформи с петна от пот по тях, а третият носеше елегантен син костюм и бледорозова вратовръзка. Полицаите стигнаха до входната врата на блока на Кристин и спряха. Почакаха малко и натиснаха някакъв бутон.
Звънецът в апартамента избръмча силно. Кристин, вече напълно облечена, беше излязла от стаята си.
— Кристин, полицията…
— Знам, знам — каза тя. — Добро утро, Робърт!
Лицето й беше напрегнато, но не и изплашено. Отиде до интеркома и отвори вратата.
Роб нахлузи обувките си. Няколко секунди по-късно полицаите бяха в дневната и стояха лице в лице с Кристин.
Мъжът с елегантния костюм беше на около тридесет години, любезен, изразяваше се добре, но имаше леко заплашителен вид. Той се вгледа любопитно в Роб.
— Вие сигурно сте…
— Роб Лътрел.
— Британският журналист?
— Ами, американец съм, но живея в Лондон…
— Чудесно. Това е невероятно добро съвпадение. — Полицаят се усмихна широко, сякаш току-що му бяха връчили тлъст чек. — Тук сме, за да разпитаме мис Майер за ужасното убийство на приятеля й Франц Брайтнер. Но бихме искали да поговорим и с вас по същата причина. Може би след това?
Роб кимна. Той очакваше среща с полицията, но изпита смътно чувство за вина, задето го бяха хванали натясно точно тук, в апартамента на Кристин, в 9 часа сутринта. Полицаят сигурно усещаше притеснението му и го използваше. Усмивката му беше властна и намекваше, че се досеща за някои неща. Той се приближи внимателно до бюрото и хвърли още един високомерен поглед към Роб.
— Казвам се полицай Кирибали. Тъй като бихме желали да поговорим с мис Майер насаме, бихте ни помогнали много, ако излезете навън за около час.
— Да… добре.
— Но не се отдалечавайте. Само за час. След това ще продължим с вас — усмихна се лукаво полицаят. — Така съгласен ли сте, мистър Лътрел?
Роб погледна към Кристин. Тя кимна нещастно и журналистът се почувства още по-виновен, че трябва да остави археоложката сама с този гаден тип. Но нямаше избор, затова грабна якето си и излезе.
Прекара следващия час, като се потеше върху пластмасов стол в шумно интернет кафе. До него някакъв човек с дрехи на пекар сумтеше и открито сърфираше из сайтове с лесбийско порно. Роб се опитваше да не му обръща внимание.
Американецът умуваше върху числата от бележника на Брайтнер. Пусна ги във всяка възможна търсачка, пробваше различни комбинации и сменяше последователността. Какво означаваха тези числа? Със сигурност бяха следа, дори ключът към загадката. Един от вариантите беше да са страници от книга, но от коя? А и бяха доста големи — 1013-а страница?!
Турският пекар беше свършил с ровенето из нета и се измъкна край Роб с кисело изражение. Роб надзърна в екрана му и отново се втренчи в числата. Какви ли бяха? Може би географски координати или календарни години? Данни от въглеродно датиране? Роб нямаше никаква представа.