Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
И пуснах стрелата.
Тя прониза въздуха и се стовари тежко в самия червен център на мишената. Втората стрела разцепи първата. Третата стрела разцепи втората. Свалих лъка и се обърнах, за да видя реакцията на рани. Беше доволна. Застаналият до нея деван въздъхна облекчено. Но Кахини се обърна, за да каже нещо на момичето с конско лице, наречено Раджаси, което беше пропуснало многократно мишената по време на тренировките.
Сундари се приближи към мен. Върнах ѝ лъка и колчана и смотолевих:
— Сундари джи, бих искала да обясня…
— Недей! Очевидно си способна — кимна тя, докато нарамваше лъка.
— Ама Кахини джи… — опитах се да се защитя аз.
Тя вдигна ръка, за да ме спре, и отсече:
— Виж какво, вече със сигурност си част от този дворец! Сигурна съм, че вчера Кахини ти е казала доста неща по време на кратката ви обиколка. Но ако не си в състояние да различиш враг от приятел, то тогава най-добре е да бъдеш сама!
В този момент се почувствах като най-невежия човек в Джанси. Но какво беше станало с мен? Животът с баба ми отдавна би трябвало да ме е научил, че е много важно да се пазиш почти от всекиго на този свят!
Сундари тръгна с широки крачки напред, а аз останах далече зад нея. Когато се приближих към останалите дургаваси, първа заговори Кахини.
— Браво на теб! — рече, макар веднага да си пролича, че всъщност иска да каже: „Жалко, че не се провали!“. — Май рани без малко да те прати обратно в глупавото ти село, а? Е, но там надали щеше да имаш такава публика! — докато изричаше това, гледаше над рамото ми към тълпата войници, които бяха наблюдавали трите ми изстрела.
— А аз пък чувам, че в тези селца всички жени били в пурда! — допълни Раджаси.
— Така е. А пурдата прави отношенията между жените изключително важни — отвърнах аз. — Когато разполагаш само с трева, в която да живееш, в нея няма място за змии.
Раджаси като че ли се досети, че я обиждат, и възкликна:
— И какво би трябвало да означава това?
— Достатъчно умна си и сама да се досетиш — намеси се Джалкари, която се беше присъединила към нас на път към двореца. После изостана до мен и тихо изрече: — Кахини ти каза да направиш така, нали?
Не отговорих нищо. Не бях в състояние да различа враг от приятел.
— Вчера, когато тя си предложи услугите, всички бяхме много изненадани — продължи Джалкари. — Очевидно се е почувствала заплашена от теб.
В гърдите ми отново се надигна тревога. Всичките ми мечти за бъдещето на Ануджа зависеха от това да работя в Дурга дал.
— Сундари почти ѝ отказа, когато тя предложи да те разведе, помниш ли? — усмихна се Джалкари. — Сигурно си я забелязала как се колебае, а?
Пак не казах нищо.
— Моля те, не съди за нас останалите по Кахини — не се отказваше Джалкари. — Кахини и Раджаси са единствените змии в нашата трева тук!
— Тогава защо Сундари джи не ги освободи?
Усмивката на Джалкари помръкна, когато отговори:
— Защото се радват на благоволението на раджата.
— Но нали ние принадлежим на рани?
— Всичко, което принадлежи на рани, принадлежи и на раджата — поясни Джалкари, а след миг добави: — А всичко, което принадлежи на раджата, принадлежи и на британците.
В Барва Сагар се къпехме с кофа. Тук на къпането беше посветена цяла стая. През издуващите се завеси проникваха ярки слънчеви лъчи и осветяваха огромна зала от гладък мрамор с дълги кедрови пейки и една-единствена, вградена в пода вана с гигантски размери.
Ето тук влязохме всички след тренировката, за да можем да се подготвим за следобедното посещение в тронната зала Дурбар хол. Оказа се невъзможно да не се оглеждам изумено наоколо.
Следвайки примера на останалите жени, аз се съблякох бързо и взех дълъг памучен халат от лъскавата бронзова кукичка на стената, който пристегнах в кръста си. След това седнах на дървената пейка до Джалкари и направих онова, което видях да прави и тя — сгънах прилежно дрехите си и ги пъхнах в една от нишите в стената. Огледах се и видях прислугата, която чакаше встрани с плътни хавлиени кърпи и плата от сандалово дърво, върху които бяха подредени сапуни с божествен аромат.
— Колко мило! — изрече зад нас с престорена учтивост Кахини. — Две селски момичета си помагат една на друга! Май беше само преди две години, когато се изкъпа за първи път, а, Джалкари?
В момента, в който Кахини изричаше това, зад нея мина рани.
— Надявам се, че не обиждаш хората, а, Кахини? — подхвърли.
— О, нищо подобно! Просто си спомних деня, в който Джалкари се присъедини към нашия отряд.