Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Знам, дължа ти и това, и много други неща. Дългът ми към теб е голям. — Хафиз наведе глава. — Но сега сме различни, не сме хората отпреди. Зелените ленти сега са навсякъде и онези от нас, който преди обичаха жълтата чума, сега ги чакат големи неприятности. Твоята глава ще купи сигурност на семейството ми. Съжалявам. Но е вярно. Трябваше вече да съм те фраснал с нещо тежко, честно.
— Имам диаманти, нефрит.
Хафиз въздъхна и му обърна широкия си мускулест гръб.
— И да ти взема диамантите, пак ще се изкуша да ти взема живота. Главата ти е по-скъпа от тях, по-доходоносна. Затова по-добре да не говорим за пари.
— Значи така ще свърши всичко?
Хафиз отново се обърна към него и го погледна умоляващо.
— Утре ще им предам твоя ветроход „Утринна звезда“ и ще се отрека официално от теб. Ако бях по-умен, щях да им предам и теб заедно с кораба. Всички, дето са сътрудничили на жълтата чума, сега са под подозрение. Ние, дето дебелеехме благодарение на китайската промишленост и процъфтявахме покрай вашата щедрост, сега сме най-мразени в нашата нова Малая. Страната е различна. Хората са гладни. И гневни. Наричат ни калорийни пирати, печалбари и жълти кучета. И нищо не може да угаси гнева им. Вас вече ви изклаха, но тепърва ще решават какво да правят с нас. Не мога да рискувам семейството си заради теб.
— Можеш да дойдеш с нас на север. Можем да отплаваме заедно.
— Зелените ленти вече обикалят морето и търсят бегълци. Мрежата им е широка и дълбока. И убиват всеки, когото хванат.
— Но ние сме умни. По-умни сме от тях. Можем да се измъкнем.
— Не, невъзможно е.
— Откъде знаеш?
Хафиз отклони засрамено поглед.
— От синовете си. Обичат да се хвалят.
Хок Сенг свъси горчиво чело и стисна по-здраво ръката на внучката си.
— Съжалявам — каза Хафиз. — Ще нося срама си, докато съм жив. — Обърна се рязко и тръгна към камбуза. Върна се с манго и папая — в отлично състояние, — с торба Ю-Текс и пъпеш на „ПурКал“. — Ето, вземи. Само това мога да направя, съжалявам. Съжалявам. Трябва да мисля и за собственото си оцеляване.
След месец Хок Сенг мина границата сам, лазеше през пълната с пиявици джунгла, изоставен от червеите, които го бяха предали.
По-късно чу, че онези, които бяха сътрудничили на жълтите хора, били избити масово, на тумби, скачали от високите крайбрежни скали с надежда да стигнат с плуване до смазващия прибой под дъжд от куршуми. Често се чудеше дали и Хафиз е бил сред жертвите, или е успял да откупи семейството си с предаването на новата власт на последния от непотопените ветроходи на „Три сполуки“. Дали синовете му, надянали зелените ленти, са се застъпили за него, или хладнокръвно са гледали как баща им си плаща за множеството грехове.
— Дядко? Добре ли си?
Момиченцето докосна Хок Сенг по китката, гледаше го ококорено. — Мама може да ти донесе чаша преварена вода, ако си жаден.
Хок Сенг понечи да каже нещо, но после кимна и обърна гръб на детето. Проговореше ли, акцентът щеше да го издаде. Най-добре беше да си мълчи, да се слива с пейзажа. Да не разкрива, че е бежанец, който живее сред тях по милостта на белоризците, Торния лорд и с помощта на няколко подправени марки върху жълтата си карта. Най-добре беше да не вярва на никого, дори на онези, които изглеждат дружелюбни. Днес момиченцето се усмихваше, а утре току-виж смазало с камък главата на някое бебе. Това беше истината, единствената валидна истина. Човек си мисли, че има неща като лоялност, доверие и доброта, но те бяха като дяволските котки — накрая остава само дим, който се изплъзва между пръстите ти.
Още десетина минути лъкатуши през проходите, преди да наближи морските диги, където бараките на гетото се бяха залепили за високите бетонни вълноломи като мекотели за дъното на кораб, гушейки се в защитните валове, които почитаемият крал Рама XII беше построил, за да защити града си от гибел. Откри Засмения Чан да седи край една каруца и да яде димяща оризова каша Ю-Текс, в която плуваха парченца месо с неясен произход.
В предишния си живот Засмения Чан се беше подвизавал като бригадир в плантация и заедно със сто и петдесетте си подчинени работници беше събирал смолата на каучукови дървета. В този си живот отново се занимаваше с организационна работа, но в нова ниша — ръководеше голяма група черноработници, които разтоварваха мегодонта и ветроходни клипери на пристанището и летището, когато тайландците ги домързеше да свършат сами работата или когато успееше да подкупи някой от по-големите синдикални шефове и осигуреше заетост на жълтите карти от своя екип. А понякога се занимаваше и с други неща. Пренасяше опиум и местен амфетамин яба от реката право в кулите на Торния лорд. Или агригенска СояПРО от Кох Ангрит, въпреки блокадите, вдигнати от министерството на околната среда.