Дребната старица, която наруши всички правила

Мъжете започваха да проявяват признаци на нетърпение, след като обиколиха целия апартамент, увити с мокрите си хавлии, за да търсят картините. Апартаментът „Принцеса Лилиан“ беше просторен като голямо градско жилище, имаше пет отделни стаи и беше пълен с потенциални скривалища. Така че те просто не успяха да открият картините. В крайна сметка се върнаха в стаята си, взеха душ и се облякоха. И току-що бяха приключили с това, когато чуха радостния глас на Кристина.

– Не е разрешено да се отказвате, опитайте пак!

Очите й блестяха, когато за пореден път цитира някой от класическите шведски поети, но шеговито добави и няколко думи от себе си за хавлии – а това показваше, че е в особено добро настроение. При други обстоятелства винаги внимаваше да се отнася към класиците с дължимото уважение.

Тъй като никой не беше успял да открие картините, тя организира цялото търсене като игра, в която на победителя беше обещана голяма купа с шоколадов крем. Ана-Грета сви устни, Умника повдигна вежди, а Греблото се усмихна на себе си. Колкото до Марта, тя беше доволна, че нейната приятелка е толкова енергична и пълна с идеи. Сигурно беше така, защото се бяха измъкнали от старческия дом „Диамант“ и защото компанията на Греблото й доставяше удоволствие. А може би Кристина дори се беше влюбила?

– Беше толкова трудно да откраднем тези картини, че наистина се надявам да не си ги скрила толкова добре, че никога повече да не можем да ги намерим – каза Греблото.

– О, не! – възкликна игриво Кристина. – Но след като си обиколил целия свят, би трябвало да имаш достатъчно богато въображение, за да ги откриеш!

Греблото изправи рамене и се огледа като човек, който знае какво прави. Много му се искаше да зарадва Кристина, затова държеше той да открие картините. Нямаше спор, че не беше почитател на изящното изкуство, но въпреки това като моряк все пак беше посещавал някои музеи в пристанищните градове. Той се зае да разглежда картините по стените в различните стаи, доближаваше ги, повдигаше ги и проверяваше дали на гърба им не е написано нещо. После изведнъж спря. Над рояла висяха две картини, които познаваше. На едната се виждаха мъж и жена, които си говореха в някакво кафене; другата беше речен пейзаж със стари платноходки. Но в картината, която приличаше на Реноар, мъжът се беше сдобил с някаква странна шапка, дълга коса и очила. А в картината на Моне, която изобразяваше устието на Шелд, се беше появила малка модерна яхта, която не беше там преди това. Сега разбра всичко. Кристина беше скрила картините по свой собствен, специален начин. Заляха го топли чувства към нея. Тази хитруша просто беше променила картините с помощта на малко акварелна боя – не много, но достатъчно, за да заблуди всеки, който ги види. Подписите на художниците също бяха променени. Той разгледа долния десен ъгъл на двете картини. Вместо подписа на Реноар се четеше „Рене Ире“, а името на Моне беше променено на „Мона Ед“.