Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Тогава нещо привлече погледа ѝ и тя обърна глава. Дрейвън издиша и тропна злобно с крак в земята, в опит да поеме контрол върху похотливото си тяло. Болката леко отслаби желанието му.
– О, вижте! Жонгльор – тя сграбчи ръката му и го издърпа.
Той остана поразен от действието ѝ, но ѝ позволи да го затегли из тъпата. Знаеше, че докосването ѝ не означава нищо за нея, тя беше просто развълнувана и все пак това го изгори до самата му същност.
Дрейвън стисна зъби. О, де да имаше възможност да ѝ покаже удоволствия, които щяха да превъзхождат всичко, което видеше през този ден. Така, както жадуваше за нея толкова силно, можеше лесно да даде и на двама им цяла седмица на удоволствия... ако посмееше.
Но осмелеше ли се да направи това, рано или късно проклятието щеше да ги застигне и любовната им връзка да завърши с погребален звън.
Той потърка очите си с ръка и се загледа в жонгльора, който премина от яйца на пъпеши, а после и ножове.
Когато жонглирането свърши, тя заподскача нагоре-надолу и запляска силно, докато притискаше кесията с ядки към гърдите си. Той погледна завистливо към малката торбичка, приютена между плътните ѝ гърди. В момента с удоволствие би заменил мястото ѝ.
Тя се обърна към него с ослепителна усмивка.
– Той беше много добър, нали?
Дрейвън нямаше възможност да отговори, защото тя го хвана за ръка, завъртя го и го поведе в обратната посока.
Следващата ѝ спирка беше на масата за панделки и платове.
– Хубава панделка за милейди? – попита старата дама. – Или плат за фуста или воал?
Емили тръсна глава.
– Не. Само гледам.
След миг, Емили спря и погледна назад през тълпата в търсене на следващото забавление. Точно тогава, той видя кристалчета захар по долната ѝ устна. Дрейвън се загледа очаровано в нея, като отчаяно му се искаше да ги махне от там с целувка. Да поеме тази уста между зъбите си и да оближе захарта, докато не усети сладостта на устната ѝ.
Тя пристъпи, но Дрейвън я дръпна, за да я спре. Емили погледна нагоре с озадачено изражение.
– Имате.., ъ-м... Има... – Дрейвън замълча.
В името на Света Ана, това беше само захар!
Какво му ставаше, че не можеше да ѝ каже просто да оближе устни и да се приключи с това?
Той протегна ръка, за да докосне кристалите, но когато видя как пръстите му треперят, я отдръпна обратно.
– Нещо не е наред ли? – попита тя.
– Имате захар на устната си. – Ето, каза го.
Най-накрая.
– О – възкликна тя, все така радостно усмихната. – Благодаря ви.
Върхът на розовия ѝ език се стрелна над мястото и ако той си мислеше, че захарта го измъчваше, това не бе нищо в сравнение с поразяващо бързата горещина, която обгори слабините му при вида на езика ѝ.
И когато тя прокара върха на пръста по устните си, той бе дяволски близо до това да свърши.
– Махнах ли я? – попита невинно тя.
Не още, помисли си той, но с удоволствие щеше да бъде този, който да я махне вместо нея.
Дрейвън прочисти гърло, за да пропъди тази предателска мисъл и кимна.
– Да. Махна се.
– Елате по един, елате заедно – извика глас от центъра на тълпата. – Алфред, Кралят на менестрелите ще свири.
Менестрел? Дрейвън изстена мълчаливо. Със сигурност Емили имаше достатъчно здрав разум, за да не подкрепя техните нелепи бръщолевения за любов и чест.
Лично той, би предпочел да бъде бичуван до смърт, отколкото да слуша припяването на някакъв скимтящ музикант.
– Менестрел! – каза ентусиазирано тя.
Той изстена високо.
Но тя не обърна никакво внимание на страданието му. Емили сграбчи китката му и практически се затича през тълпата към мястото, което беше отделено за това мъчително събитие.
Около дървената трибуна, където менестрелът настройваше лютнята, си бяха наредени пейки. Дрейвън я насочи към пейка от лявата му страна. След като мястото се напълни, менестрелът започна да припява разказ за нормандска дама и нейният глупав любовник.
Дрейвън не слуша дълго, преди да обърне цялото си внимание към дамата до себе си.
Лекият бриз докосваше светлата ѝ коса и развяваше кичури около лицето ѝ. Тя разсеяно повдигна грациозната си ръка и постави непокорните кичури зад ухото си. Пръстите ѝ помилваха ухото и челюстта ѝ, и движенията ѝ изпратиха вълни от разтапяща страст през него.
Сънят отново се появи в съзнанието му и той видя кадифената ѝ гола плът да блести на светлината на свещите, докато пристъпва гола към него. И в този миг на желание, можеше да се закълне, че чувства тялото ѝ, притиснато към своето и краката ѝ около бедрата си, докато потъва дълбоко в нея.
Той стисна зъби в отчаяние. Как, по дяволите, щеше да живее една година с нея и да не я докосва, след като всичко, за което мислеше, бе да предяви претенции към нея?