Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Само дето моят план изисква аз да кроя как да те убия.
— Да, обаче аз не го знам, нали така? Весел другар! Нищичко не подозирам!
— Тиквеник! Нямам търпение да видя как ще си получиш заслуженото!
— Ами плячката? Ако предположим, че успеем да завоюваме доверието на Рекин, както и да си изиграем танца, както трябва, и успеем да се измъкнем от града с цялата плячка, непокътната… Още не сме обсъждали какво следва.
— Ще сме двама дърти крадци, Джийн. — Локи присви очи и се помъчи да различи някакви подробности в залетия от проливен дъжд пейзаж, докато каретата вземаше последния завой и поемаше по дългия, прав път към Тал Верар. — Когато приключим с това, ще сме дърти крадци по на двайсет и седем, а може би дори по на двайсет и осем лазарника. Не знам. На теб как ти се струва идеята да станеш виконт?
— Лашейн — замисли се Джийн. — Значи да си купим някоя и друга титла и да се заселим там завинаги?
— Не съм сигурен дали ще стигна чак дотам. Но последно чух, че дребните титли вървели по десет хиляди солария, а по-хубавите — по петнайсет-двайсет. Това ще ни осигури дом и някакво влияние. Оттам можем да си правим, каквото си искаме. Да замисляме нови игри. Да остареем сред домашен уют.
— Пенсия?
— Не можем вечно да играем театро, Джийн. Мисля, че и двамата го разбираме. Рано или късно ще трябва да се обърнем към друг вид престъпления. Да измъкнем от това място една хубавичка печалба и после да я вложим в нещо полезно. Отново да изградим нещо. Каквото и да се случи по-нататък… е, тази ключалка можем да отворим, когато й дойде редът.
— Виконт Аноним Неизвестен от Лашейн и неговият съсед, виконт Неизвестен Аноним. Сигурно има и по-лоша участ на този свят.
— Няма спор… Жером. Е, с мен ли си?
— Разбира се, Леоканто, и ти го знаеш. Може би след още две години честни кражби вече ще съм готов да се оттегля. Мога пак да се захвана с коприна и кораби като мама и татко, може би дори да потърся някои от старите им връзки, ако успея да си ги спомня.
— Мисля, че Тал Верар ще ни се отрази добре — заяви Локи. — Този град е непокварен. Никога не сме го обработвали и той не познава такива като нас. Никой не ни познава, никой не ни очаква. Ще имаме пълна свобода на движението.
Каретата трополеше под дъжда и подскачаше там, където дъждът бе отмил пластовете защитна кал от очукания калдъръм на пътя от времето на Теринския трон. Мълния озари небето в далечината, но сивият воал между земята и морето се вихреше непрогледен и грамадата на Гал Верар бе скрита от погледа им, когато те за пръв път навлязоха в града.
— Ти почти със сигурност си прав, Локи. И аз мисля, че имаме нужда от игра. — Джийн пусна бележките в скута си и изпука с кокалчетата на ръцете си. — Богове, колко ще е хубаво да се поразвихрим! Колко ще е хубаво отново да сме хищници!
Трета глава
Сърдечно гостоприемство
1
Стаята представляваше груб куб с тухлени стени, дълги по около осем крачки. Беше съвсем тъмно, палеща жега лъхаше от стените, толкова нагорещени, че можеше да ги докоснеш само за секунди. Локи и Джийн изнемогваха вътре само боговете знаят от колко време, сигурно от часове.
— Ех… — въздъхна унило Локи. Двамата с Джийн седяха върху сгънатите си връхни дрехи, долепили гърбове и облегнати един на друг в мрака. Локи заудря с пети каменния под, не за първи път.
— Проклятие! — ревна Локи. — Пуснете ни! Изяснихте се вече.
— А какво ли трябваше да ни се изясни? — изхъхри Джийн.
— Не знам. — Локи се изкашля. — И не ми пука. Каквото и да е то, те вече се изясниха, да му се не види. Не мислиш ли?
2
Махането на качулките беше истинско облекчение, което трая около два удара на сърцето.
Първо незнайно колко време се препъваха в задушния мрак, дърпани и ръчкани от похитителите им, които като че бързаха. Последва и истинско пътуване с лодка — Локи усещаше мириса на топлите солени мъгли, надигащи се над градското пристанище, докато палубата се полюшваше леко под него, а греблата скърцаха ритмично в улеите си.
Най-сетне и това свърши — лодката се заклатушка, когато някой стана и се размърда, прибраха греблата и един непознат глас се провикна за пръти. Малко по-късно лодката се блъсна в нещо и чифт силни ръце отново изправиха Локи на крака. След като му помогнаха да слезе от лодката на твърда каменна повърхност, изведнъж свалиха качулката от главата му. Той се огледа, примига срещу внезапната светлина и възкликна: