Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Зад стените на манастира останалата част от деня измина както всички други дни, макар че този ден не можеше да бъде като тях. За всички девойки и послушнички беше голяма новост, че кралят щеше да тръгне на обиколка из страната и да направи почивка при "Божия дом". Майка Рикиса беше сметнала за най-добре да не казва нищо за това, което знаеше от няколко седмици. Тя не беше казала нищо дори и на Сесилия Бланка, въпреки че трябваше да й предаде поздрав от краля, поздрав, който щеше да направи Сесилия Бланка неконтролируема и с това щеше да предизвика голяма суматоха сред всички останали девойки фамилиарес.

Кралят се беше отклонил от обичайния си маршрут по време на обиколката из страната. След като беше минал през Ионшопинг, той се беше насочил към Ериксберг — родното място на краля, а също така мястото, където неговият баща, за когото в последно време все повече се говореше като за свети Ерик, се беше родил и където родът на Ерик бяха издигнали своята църква с най-красивите стенописи в Западна Готаланд. Сега кралят се намираше в най-приятната за него част от пътуването си — в сърцето на земята на рода на Ерик.

Вътре в "Божия дом" никой не можеше да знае какво точно става навън, защото можеха да съдят само по звуци и аромати. Много хора пристигаха и си заминаваха, имаше постоянно движение на конски копита. По миризмата можеше да се каже, че са започнали да приготвят пържоли и то в голямо количество.

Във вестиариума или предверието не се вършеше много работа, защото сестрите през цялото време си фантазираха на глас какво подсказваха миризмите и звуците за това, което се случваше толкова близо до тях и същевременно толкова далече. По време на тези възбудени приказки Сесилия Роса сякаш се дистанцира от другите. Сега тя оставаше единствената в "Божия дом", която имаше син завършек на десния си ръкав, оставаше сама сред дъщерите от рода на Сверкерите. Сякаш част от старата враждебност пропълзя обратно в нея, примесена с чувство на страх или предпазливост, защото тя, независимо сама или не, беше най-близката приятелка на настоящата кралица.

След вечерната литургия майка Рикиса щеше да отиде на празненството извън манастира и затова тя предвидливо отказа да последва другите в столовата за вечерята, състояща се от ръжен хляб и супа от леща. Помощник игуменката едва беше успяла да прочете молитвата преди ядене, когато майка Рикиса се върна и моментално предизвика ужас около себе си, защото лицето й беше побеляло от вътрешен гняв. През силно стиснатите си устни тя заповяда на Сесилия Роса веднага да я последва. Изглеждаше като че Сесилия Роса щеше да бъде наказана или в най-лошия случай заведена в карцера.