Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Той остави члена си да набъбне и си представи как хваща гърдата ѝ, как я приближава до устата си, как захапва зърното и…
— Прекрати това, Джотун.
Едва не скочи от леглото, но запази достатъчно присъствие на духа, за да дръпне одеялото до брадичката си, когато видя, че Гелредида стърчи до него. Тя го гледаше дори по-строго от обикновено.
— Обличай се — нареди и вдигна възмутено вежда. — Имаме работа.
После се обърна, излезе от стаята и го остави сам в мрака.
Уейлиън се взира още известно време във вратата, като ужасно му се искаше да не го бяха хващали в това положение, но нищо не можеше да върне времето назад.
Облече се чевръсто, а членът му бързо започна да увисва, когато образът на момичето в ума му бе заменен от спомена за Гелредида, която злобно наблюдава заниманията му.
Магистрата го чакаше във фоайето, огромните двойни врати вече бяха отворени. Уейлиън не смееше да срещне погледа ѝ, когато приближи. Слава на боговете, тя се обърна и излезе в нощта, сякаш без да забелязва присъствието му. Слава на боговете и че не го попита нищо. Какво извинение можеше да измисли? Съжалявам, магистра — не е това, което си мислите. Аз всъщност се чешех по бедрото.
Тръгнаха през града и преминаха от ярко осветени, павирани булеварди към мръсни задни улички. Нощем Уейлиън би се страхувал още повече да броди из тези квартали, но вече знаеше, че няма от какво да се плаши… поне докато господарката му е наблизо. Не попита къде отиват, но дори в мрака и въпреки оскъдните си познания за града, разбра, че повтарят предишното си пътуване. Подозренията му се потвърдиха, когато отново се озоваха до порутената къща с изкормения обитател.
Имаше един-единствен войник. Тълпата на улицата беше изгубила интерес и се бе разотишла да намери друго нещастие, което да зяпа. Гелредида се приближи до пазача, качулката на робата скриваше главата ѝ. Зелената куртка застана нащрек, явно съгласно заповедите да не пуска никого в къщата. Червената вещица му каза няколко думи, които Уейлиън не чу. Строгите черти на войника се смекчиха — той дори успя да се усмихне — и се отмести, като ѝ кимна да влиза. Уейлиън изведнъж усети как го залива спокойствие, както и странно чувство на доброжелателство към неговата господарка. Последва я вътре, като хвърли мимолетен поглед на войника и видя идиотската усмивка на лицето му. Явно Гелредида беше използвала доста силно вълшебство.
Когато тръгнаха по разнебитените стълби, Уейлиън вече не можеше да се сдържа. Трябваше да разбере какво правят — особено ако се налагаше да види отново зловещия труп.
— Защо се върнахме тук, магистра?
Нямаше отговор.
Напразно се беше надявал тя да благоволи да му обясни.
Магистрата влезе в стаята, а той остана отвън. Стомахът му се сви от очакване, гъбената супа и твърдият хляб, които бе изял на вечеря, заплашваха да се втурнат към повърхността, но с титанично усилие успя да ги задържи. Стисна юмруци и я последва.
Тялото още беше тук. Уейлиън видя, че мъжът е към тридесетте, нещо, което не бе забелязал предишния път. Червата му все така бяха пръснати по пода, но кръвта, която ги заобикаляше като черен ореол, беше изсъхнала и почерняла.
Гелредида взе свещ и приклекна до тялото.
— Какво забелязваш, Джотун?
Какво друго, освен изкормен мъж на пода? И че вероятността да стане и да си тръгне е нищожна?…
— Ами… не знам какво имате предвид, магистра.
— Това е убийство. Тялото лежи тук цял ден и по-голямата част от нощта. Времето е твърде топло за сезона. Какво е странното?
— Ами… няма мухи?
— Много добре.
Уейлиън едва не припадна — това бяха първите одобрителни думи от нейната уста.
— Значи не е просто убийство?
Тя се изправи и се втренчи се в него изпод качулката, а лицето ѝ беше зловещо осветено от свещта.
— Не, Джотун, не е просто убийство.
— Но нали казахте на сержанта, че…
— Казах на сержанта това, което трябваше да чуе. Не му е нужно да знае естеството на това убийство. Не може да направи нищо за този нещастник, нито за онези, които ще последват. За нашата плячка се изисква ловец, който ѝ е равен по хитрост и умения — тя погледна към тялото и на лицето ѝ за миг се появи състрадание. — Тук е проведен ритуал. Ритуал на така огромно зло, че трябва да бъде прочистено без остатък. Скверно черно тайнство, което може да лиши от живот всичко наоколо.
— Значи търсим член на Кастата?