Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Сартак кимна.
- По въздух мога да съм там до няколко дни.
- Не - отсече Каол и Ирен вирна въпросително вежда. - Ако ми дадеш един рук с ездача му, ще ида лично. Ти остани и подготви рукините за полет. По възможност още утре. Най-много до два дни. - Той посочи Хасар. - Акостирай и поведи войските по суша. И то колкото се може по-скоро.
Ирен го стрелна тревожно, проумяла какво и кой щеше да го посрещне в Аниел. Завръщане, каквото никога не си бе представял, не и при такива обстоятелства.
- Идвам с теб - заяви жена му.
Той отново стисна ръката ѝ, сякаш за да ѝ каже: „Изобщо не ме изненадваш“.
Ирен стисна неговата в отговор.
Сартак и Хасар кимнаха, а Несрин отвори уста да възрази, но накрая кимна на свой ред.
Щяха да тръгнат вечерта под прикритието на мрака. По-късно щеше да търси Дориан. Ирен прехапа устна, несъмнено обмисляйки какво трябваше да вземат, какво щеше да обясни на другите лечителки.
Каол се молеше да са достатъчно бързи, както и да прецени какво да каже на баща си след потъпканата клетва, след всичко, случило се помежду им. И още по-важно - какво да каже на майка си и на не толкова малкия си брат, които бе зарязал, избирайки Дориан пред собствената си кръв.
Дал беше на Ирен титлата, полагаща ѝ се при брака с него: лейди Уестфол.
Чудеше се дали ще понесе да го наричат лорд. Ако изобщо имаше значение, като се имаше предвид какво пъплеше към града на брега на Сребърното езеро.
Със сигурност не и ако не стигнеха навреме.
Сартак хвана дръжката на меча си.
- Отбранявай града възможно най-дълго, лорд Уестфол. Рукините ще пристигнат ден-два след теб, а пехотинците седмица след тях.
Каол стисна ръката на Сартак, после и тази на Хасар.
- Благодаря ви!
Устата на принцесата се изви в едва доловима усмивка.
- Ще ни благодариш, ако спасим града ти.
12
Всичко. Дала беше всичко за това и се радваше.
Елин лежеше в мрака. Железният капак над нея приличаше на беззвездна нощ.
Беше се събудила тук. Затворена от... дълго време.
Толкова дълго, че дори освободи пикочния си мехур. Не я интересуваше.
Може би всичко е било напразно. Обещаната кралица.
Обещана, за да умре, да изплати с живота си дълга на една древна принцеса. Да спаси света.
Нямаше да успее. Щеше да се провали, дори да надживееше Майев.
Да надживееше онова, което ѝ се мярна под кожата на кралицата. Ако не си въобразяваше.
Борбата срещу Ераван беше безнадеждна. Но и срещу Майев...
Неми сълзи потекоха под маската ѝ.
Нямаше значение. И бездруго не виждаше как ще се измъкне от това място. От тази проклета кутия.
Повече никога нямаше да почувства меката топлина на слънцето по косата си, морския бриз по бузите си.
Не можеше да спре сълзите си - безкрайни и неумолими. Сякаш някой бент се бе скъсал в нея, зървайки кръвта по лицето на Майев.
Не я беше грижа, че Каирн може да види сълзите ѝ, да ги надуши.
Нека я изтезава, докато от нея не останеха единствено кървави парчета плът по пода. Нека го прави отново и отново.
Тя нямаше да се съпротивлява. Вече не намираше сили.
Вратата се отвори и затвори със стон. Бавни стъпки наближиха ковчега ѝ.
После на капака му се похлопа.
- Иска ли ти се да прекараш още няколко дни вътре?
Искаше ѝ се само да се свие на мъничко кълбо в черния мрак наоколо.
Каирн нареди на Фенрис да се облекчи в коридора и да се върне. След това стаята потъна в тишина.
След малко от железния капак се разнесе леко стържене. Като че Каирн плъзгаше върха на ножа си по него.
- Обмислях как да ти се отблагодаря, като те пусна.
Елин постави преграда между себе си и думите му. Просто продължи да се взира в тъмнината.
Чувстваше се толкова уморена. Толкова уморена.
Ала на драго сърце го правеше за Терасен. Всичко това. За Терасен си струваше да плати цената.
Опита да помогне. Опита, но се провали.
А сега беше толкова уморена.
Огнено сърце.
Шепотът се понесе из вечната нощ като искрица светлина.
Огнено сърце.
Топъл, любящ женски глас. Гласът на майка ѝ.
Елин извърна лице. Дори това движение я измъчи.
Огнено сърце, защо плачеш?
Елин не можеше да отговори.
Огнено сърце.
Думи като нежна милувка по бузата ѝ.
Огнено сърце, защо плачеш?
Някъде отдалеч, някак вътре в себе си Елин прошепна на този лъч от паметта си: Защото се изгубих. И не знам пътя.
Каирн не спираше да говори. Да драска с ножа си по капака на ковчега.
Елин обаче не го чуваше, защото до нея лежеше жена. Огледало - или отражение на лицето ѝ след няколко години. Ако оцелееше толкова.