Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Това бяха кабинетите за учените, които работеха на островчето — обясни Иванов.
Погледът на Скофийлд нито за миг не спря на едно място.
Постройката като че ли беше яхнала тясната, подобна на кръст част на островчето. Скофийлд видя дневната светлина през редицата прозорци от отсрещния, южен край. Нямаха друга възможност, освен да продължат натам.
— Майко, Хлапе, искам вие двамата да удържите стълбището колкото се може повече. Тръгваме на юг.
— Разбрано, Плашило.
Скофийлд се затича на юг, стигна до прозорците, надникна навън и ахна:
— Господи…
Вероник Шампион рязко спря до него.
— Какво е това?
Двамата гледаха към огромен овален кратер, заобиколен от отвесни трийсетметрови скали. В по-близката половина имаше изкопана мрежа траншеи, стражева кула в средата и полузамръзнало езеро в отсрещния край. По дължината на кратера минаваше покрита алея, наполовина вкопана в земята, която се спускаше под повърхността и след това излизаше при друга постройка с формата на куб в другия край, двойник на сградата, в която се намираха. Върху нея се издигаше втора стражева кула, от която се откриваше изглед към кратера.
Над всичко това към небето се издигаха четири масивни греди, които се събираха над първата кула в Т-образна връзка на 45 метра над дъното на кратера. От тях висяха прожектори, които вероятно осветяваха грамадното съоръжение през нощта. Наистина приличаше на футболен стадион… или може би на гладиаторска арена.
— Това е Стадионът — каза Иванов. — Тук колегите ми правеха бойни изпитания на мечките.
— Плашило! — извика Майка от стълбището, водещо към Мечешката лаборатория. — Онези долу имат много голяма огнева мощ! Направи се на офицер и вземи решение!
Стръмно стълбище под стъклен навес водеше към дъното на Стадиона до вкопаната алея, която минаваше по дължината на огромния кратер. Една секция от навеса беше счупена и оставяше десетметров сегмент от стълбището открит към небето.
Нещо накара Скофийлд внезапно да спре.
Това не му харесваше. Нещо не беше наред. Но пък нямаха избор.
— Всички надолу по стълбите! Стигнете до алеята!
Затичаха по покритото стълбище, като прескачаха през няколко стъпала. Майка и Хлапето останаха в ариергарда и стреляха към облечените във водолазни костюми бойци на Армията на крадците, които вече се появяваха от другото стълбище зад тях.
Скофийлд и останалите стигнаха до участъка, където навесът бе счупен и се виждаше небето…
… и ожесточена автоматична стрелба разсече въздуха около тях, по откритите стъпала се изсипа порой куршуми.
Чад се метна настрани, като прикриваше главата си. До него третият французин, Дюбоа, бе улучен няколко пъти и падна. Още беше жив, но тежко ранен. Шампион успя да го сграбчи и да го изтегли извън зоната на стрелбата.
Ема Доусън изпищя, когато рикоширал куршум одраска левия й крак, препъна се и Зак се хвърли към нея и я издърпа на закрито.
Всички останали също отстъпиха.
Порой вражески куршуми се изсипваше върху стълбището. Някои улучваха навеса, но бронираното стъкло издържаше на изстрелите от далечно разстояние. Навсякъде хвърчаха искри.
— По дяволите! — изкрещя Марио.
Зак закри Ема с тялото си. Скофийлд и Шампион трескаво оглеждаха Стадиона за стрелците. Откриха ги там, където би трябвало да ги очакват — на втората стражева кула над отсрещната постройка, с чудесен изглед право към централната алея.
Бяха ги чакали.
Скофийлд изруга. Беше влязъл право в шибания им капан.
Откри огън със своя МП-7 — безполезен огън, който не можеше да улучи нищо от такова разстояние, но поне щеше да накара стрелците в другия край на кратера да потърсят прикритие. Марио, Шампион и Баба направиха същото и вражеският огън за момент спря.
— Не можем да останем тук! — викна Скофийлд. — Военните! Преграден огън! Не спирайте да стреляте, или сме мъртви!
Преметна ръката на Дюбоа през рамото си и помогна на ранения французин, докато бързаха надолу по стълбите. Останалите го последваха, като стреляха непрекъснато.
Зак помагаше на Ема и тя куцаше колкото се може по-бързо, докато не се озоваха в равната покрита алея, минаваща по дължината на Стадиона. Вражеските куршуми продължаваха да се сипят по стъкления навес, но рикошираха.
— Трябваше да се сетя! — извика Скофийлд, задъхан от тежестта на Дюбоа. — Те дори не се опитваха да ни убият в лабораторията. Просто искаха да ни изкарат оттам и да ни докарат в Стадиона. Само вдигаха пукотевица.