![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Тя изтича през нея и се озова на края на един перон, това бе метростанцията на „Канал стрит”, следващата спирка след „Бруклин бридж”. Беше пробягала няколко пресечки, много по-голямо разстояние, отколкото си представяше.
Но това изобщо не и вълнуваше, защото единственото, което имаше значение, бе влакът, който чакаше на перона! Вратите му се отвориха…
Тя влетя в най-близкия вагон и погледна към аварийния изход. Преследвачът й щеше да се появи всеки миг.
Вратите на вагона започнаха да се затварят.
Мъжът с опашката изскочи на перона и хукна към влака. Сабята му проблесна отново…
Вратите на вагона се затвориха.
Нина отскочи с писък назад, когато острието се заби между гумените уплътнения на двете автоматични врати. За щастие то не бе достатъчно масивно, за да попречи на механизма. Влакът потегли. Фанг хукна редом с него, без да сваля поглед от Нина, но скоро бе принуден да признае поражението си и да измъкне острието от вратата, преди ускоряващият се влак да го изтръгне от ръцете му. След няколко секунди влязоха в тунел и той изчезна напълно от погледа й.
Тя въздъхна дълбоко с облекчение и когато се обърна разбра, че си е имала публика. Останалите пътници във вагона се бяха вторачили в нея. Дори по стандартите на виделите какво ли не нюйоркчани една мокра до кости, окървавена и покрита с лепкава тиня жена, преследвана във влака от мъж със сабя, бе зрелище, което трудно можеше да се отмине с лека ръка.
— Здрасти! – каза уморено Нина, като вдигна книгата. – Пропусна да я върне в срок. Не искаше да си плати глобата. – Двама от пътниците се захилиха. Тя се свлече в най-близката седалка, но само след миг осъзна, че човекът, който седи до нея, бе същият онзи „добър самарянин” от улицата до скривалището на Братството. – О, здравей отново – каза му тя, докато изтръскваше нещо от ръкава на съсипания си костюм на Армани. – Би ли подържал това вместо мен?
Той погледна ужасено към хлебарката, която тя постави в ръката му, после я хвърли на пода и побърза да се премести на друго място, колкото се може по-далеч от нея. Нина го изпрати с една уморена, саркастична усмивка, след това започна да преглежда остатъците от книгата.
Липсваше корицата, както и няколко листа. Тя бързо провери останалите страници. Докато ги разгръщаше, по пода се сипеха парченца стъкло. Осъзна, че нападателят и разполага с първите четири пергамента, почти една пета от цялата книга.
Тя, разбира се, разполагаше с копия. Но очевидно имаше нещо, което можеше да бъде разбрано само от оригинала, точно както си беше мислила – защо иначе трябваше да стигат до такива крайности, само за да я откраднат?
Но за това щеше да мисли по-късно. Точно сега трябваше да стигне до някое сигурно място, където да получи първа помощ.
И да прекара дълго време под душа.
* * *
Попадопулос отвори и затвори уста като риба, когато Нина постави на бюрото пред него остатъците от книгата, която съдържаше древния „Хермократ”. От изкривените рамки се посипаха парченца стъкло.
— Това… това… това е катастрофа! – успя най-накрая да избъбри той.
Нина се намръщи.
— Благодаря, добре съм. – Вече се беше стъмнило, по-голямата част от деня бе прекарала в полицейското управление, опитвайки се да обясни събитията, оставили няколко трупа в една офис сграда в центъра на града и още трима изгорели, потрошени или удавени в нюйоркското метро и канализация. – Между другото, нашият приятел с опашката притежава първите четири страници. – Тя отвори книгата, за да му покаже липсващата част и по пода се посипаха още стъкла. – Предполагам, че нямате никаква представа кой е той или за кого работи?
— Тъкмо щях да ви задам същия въпрос! – каза разтревожено дребният историк. – Нямам никаква представа! Единственият човек, с когото директно контактувах във връзка с пергаментите на „Хермократ”... сте вие. – Той внезапно я погледна подозрително иззад дебелите стъкла на очилата си. — Може би всичко това е свързано с вас, а?... А?
Нина гневно разтърка слепоочията си.
— Да, защото всеки път, когато наемам банда психопати, за да откраднат някой древен документ, аз ги карам и да се опитват да ме убият!
— Нали сте жива.
— Вие също! – Тя го погледна с любопитство, като повдигна вежди. – Всъщност как успяхте да се измъкнете? Какво се случи с вас?
— Нека не говорим за това – бързо отговори Попадопулос. Той се наклони напред и наведе лампата на бюрото да освети страницата. – О. не, не! Погледнете! Пергамента е повреден. – Той посочи към вертикалния разрез, направен от острието.
— Боя се, че го има на всяка страница. Книгата беше пронизана от сабя. – Очите на Попадопулос се разшириха. Нина продължи да говори, преди той да успее да излее гнева си. – Трябва да сте доволни, че острието прониза нея, защото ако не беше станало така, аз щях да съм мъртва, а нашият приятел щеше да се сдобие с всички пергаменти.