![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Тя обаче беше спряла всичко още преди да се е случило, без да мисли за реакцията ми. Е, ударът ù се беше оказал неточен, но се беше защитила. За което ù се възхищавах. Искаше ми се и аз да имах такава борбеност. Може би, ако прекарвах повече време в компанията ù, щях да прихвана от нея.
По дяволите! Трябваше да я задържа в двореца.
СТРАЖЪТ
Новела за Избора
Предговор към „Стражът“
На пътя на връзката между Максън и Америка стоеше момчето, пленило сърцето ù първо. Винаги ме е изненадвало как хората бързат да съдят Аспен за грешките му, а прощават толкова лесно на Максън, чиито мотиви често са по-себични.
Читателите редовно ме питат дали симпатиите ми не клонят повече към едно от двете момчета, но това е просто немислимо. Както в Максън, така и в Аспен съм вложила частици от съпруга си, заради което и двамата са олицетворение на онова, което ме привлича в мъжете. Максън притежава неговото чувство за хумор, а Аспен – неговата страстна натура.
Винаги съм се надявала разказът за Аспен да покаже на читателите онова, което аз знаех през цялото време – че Аспен никога не е преставал да обича Америка и да се обвинява непрестанно за глупавата си постъпка. Че е готов на всичко, за да си я върне. Аспен е безкрайно самоотвержен и, за бога, толкова сексапилен! Но още от самото начало се притеснявах, че той ще е един от малкото герои, които няма да получат своя щастлив завършек. Затова не мога да ви опиша колко се радвам, че в крайна сметка той успя! Макар и краят му да не беше точно такъв, какъвто му се искаше.
– Кийра
Първа глава
– Събуди се, Леджър.
– Днес почивам – измърморих аз, завивайки се през глава.
– Никой не почива днес. Стани и ще ти обясня.
Въздъхнах. По принцип обичах работата си. Рутината, дисциплината, чувството на удовлетворение в края на деня: всичко в нея ми харесваше. Днес обаче беше друго нещо.
Снощното тържество по случай Вси светии беше последният ми шанс. Когато поканих Америка на танц и тя ми разказа за студеното отношение на Максън, аз се постарах да ù напомня кои сме... и го почувствах. Нишките, които ни свързваха, още ги имаше. Да, бяха се протрили от натиска на Избора, но още държаха.
– Обещай ми, че ще ме изчакаш – бях ù се примолил.
Тя не ми отговори, но аз не загубих надежда.
Не и докато той не се появи, преливащ от чар и богатство, и власт. Това беше. Бях загубил.
Каквото и да ù прошепна Максън на танцовата площадка, то като че ли прогони всички грижи от главата ù. Тя се притисна към него и остана в прегръдките му песен след песен, вперила в очите му онзи поглед, който някога бе пазила само за мен.
Затова може би бях прекалил с алкохола, наблюдавайки тази сцена. И може би онази ваза във фоайето беше счупена, защото я бях запратил в стената. И може би бях плакал, заравяйки лице във възглавницата, за да не ме чуе Ейвъри.
Ако съдех по думите на Ейвъри, вероятно Максън ù беше предложил брак снощи и сега призоваваха цялата стража за официалното обявление.
Как щях да го преживея? Как щях да стоя там през цялото време, бранейки ги? Той щеше да ù поднесе пръстен, какъвто аз никога нямаше да мога да ù купя, живот, какъвто никога нямаше да мога да ù подсигуря... и щях да го мразя до сетния си дъх заради това.
Надигнах се в леглото, забил очи в чаршафите.
– Какво става? – попитах и всяка сричка отекна болезнено в главата ми.
– Лоша работа. Много лоша.
Сбърчих чело и вдигнах поглед. Ейвъри седеше на леглото си, закопчавайки ризата си. Погледите ни се срещнаха и различих тревогата в очите му.
– За какво говориш? – Ако всичко това беше заради някоя глупава драма, свързана с цвета на покривките например, директно се връщах в леглото.
Ейвъри въздъхна.
– Сещаш ли се за Удуърк? Общителен тип, вечно усмихнат?
– Да. Понякога патрулираме заедно. Свестен е. – Удуърк идваше от семейство на Седмици и двамата се бяхме сближили покрай разговорите за многочленните ни семейства и починали бащи. Трудеше се много усърдно и определено беше заслужил новата си каста. – Защо? Какво става?
Ейвъри изглеждаше смаян.
– Снощи са го спипали с едно от момичетата от Елита.
Замръзнах намясто.
– Какво? Но как?
– Всичко е записано на лента. Репортерите обикаляли из двореца и заснемали импровизирани кадри, а един от тях чул нещо в килера. Отворил го и заварил там Удуърк с лейди Марли.