Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Очите й се спряха върху поставката за нотни листове. Върху нея лежеше разгънат ръкописен нотен лист с музика от непознат автор. Обхваната от любопитство, остави камата върху вдигнатия капак, за да й е подръка, докосна клавишите и засвири леко апреджио.
Доколкото знаеше, този инструмент от години не беше акордиран, нито бе свирено на него. Въпреки това, докато пръстите й се плъзгаха по клавишите, откри, че е съвършено настроен.
Насочи вниманието си отново към музиката. Изглежда беше аранжимент на концерт за пиано, адаптиран за соло клавесин. В горния край на първата страница имаше посвещение, написано със същия почерк, с който бе написана бележката в книгата с любовни стихотворения: На Констънс Грийн. Едва сега осъзна, че почеркът й изглежда познат.
Почти несъзнателно започна да свири. Трябваха й само няколко ноти, за да бъде сигурна: това беше същата музика, която я беше събудила. Музиката, която беше нарушила сънищата й. Музиката, която преди малко се беше носила из коридорите на мазето под мазето. Беше до болка прекрасна без излишна сантименталност. Нейните тъжни, призрачни мелодии й напомниха отдавна забравените концерти за пиано на Игнац Брюл, Адолф фон Хензелт, Фридрих Кил и други малко известни композитори от епохата на Романтизма.
Когато стигна до каденцата в първата част, тя спря. И тогава, докато звукът на струните замираше, чу ехо от глас да ечи в античните сенки. То повтаряше само една дума.
Констънс.
22.
Констънс веднага позна гласа.
Грабна камата, скочи от столчето пред клавесина и го събори на земята. Откъде беше долетял гласът? Изпита едновременно унижение и възмущение, почувства се осквернена и всичко това се смеси с изненада и убийствен гняв.
Той е оцелял, помисли си тя, докато стоеше в центъра на салона, а фенерчето се стрелкаше от ъгъл на ъгъл в търсене на местонахождението му.
Някак си, по някакъв начин той беше оцелял.
— Покажи се – изсъска тихо тя.
Цареше тишина. Тя стоеше там и трепереше. Значи той беше скалъпил толкова изкусно тази жива картина. Само като се сетеше, че си беше позволила да й се наслаждава! Като си помислеше, че се бе възхищавала на орхидеята, която той беше открил и оставил в нейния личен апартамент! Като си спомнеше как беше яла и се наслаждавала на храната, приготвена от него! Крайниците й, които вече трепереха от ярост, сега потръпнаха от отвращение. Той я беше шпионирал и преследвал. Беше я гледал как спи!
Лъчът на фенерчето показа, че салонът е празен, но имаше няколко врати и множество гоблени. Той беше тук и се смееше тайно на нейното смайване.
Щом искаше да си играят игрички, тя щеше да му даде да разбере.
Изключи фенерчето и мазето под мазето потъна в мрак. Изглежда, че той познаваше тези пространства, но не и по-добре от нея.
В мрака предимството щеше да е на нейна страна.
Тя чакаше, стиснала камата, чакаше го отново да заговори, да направи някакво движение, с което да издаде местонахождението си. Срамът и ужасът от това как си беше играл с нея, продължаваха да я заливат. Тези декадентски ястия, които й беше оставял, съпровождани от бутилка вино… Стихотворението с перото от изчезнала птица… Малкият му превод в полето на книгата… Новият вид орхидея, кръстен на нея… Да не говорим за това, че беше открил местонахождението и самоличността на нейния син… и беше накарал да направят за нея негова картина т ’ангка.
Моят син… Към яростта й се добави безпокойство. Какво точно прави Диоген или по-лошо: какво може вече да е направил с нейния син?
Ще го убие. Веднъж се беше провалила, но сега няма да го направи. Ако се стигне дотам, подземните сбирки бяха пълни с оръжия и отрови. Щеше да има възможността да се въоръжи по-добре. Засега обаче камата беше крайно остра и ако действаше добре с нея, щеше да е повече от достатъчна.
— Констънс – чу се отново гласът в мрака.