Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Когато XX легион „Валерия Виктрикс” се готвеше да премине през последния ръкав на Дунав, беше настигнат от пратеник с разстроено колкото от умората, толкова и от новината, която носеше, лице.

— Легате! Деций Август е мъртъв!

— Какви ги говориш?

— Истината, легате: Деций Август е мъртъв. Готите го убиха. Той падна в капан насред тресавищата. От петте хиляди на V легион „Македония” останаха стотици. Нещата не са по-добре и в VII легион „Клавдия”, който отиде да му помогне.

Капанът беше толкова елементарен, че едно дете би го разгадало! Аврелиан научи подробностите за него на мръкване, след като изтощи два коня, за да стигне до Нове.

Готите обозначили предварително твърдата здрава земя в мочурищата. Докато техните каручки тръгнали навътре, голям брой воини се върнали назад в боен ред. Вместо да защитават пътищата, по които напредвали каручките им, те коварно заели позиции пред най-тинестите ивици на тресавищата, за да заблудят римляните. Страшните им стрелци с лъкове се прикрили също около това заблатено място. Деций си помислил, че войските, които вижда пред себе си, са поставени натясно, загиват и са лесна плячка. Желанието му за отмъщение било изтрило всяка прозорливост у него. От страх, да не би да не се харесат на предводителя си или от чиста глупост, неговите генерали не проявили повече трезв разум.

След някакво подобие на битка, готските войски отстъпили. Преструвайки се, че бягат безредно, те се оттеглили в тинята на тресавищата, увличайки след себе си Деций. На това място, докато сандалите на легионерите затъвали, конете не можели вече да вдигнат копитата си, а тежестта на броните притискала мъжете, изскочили готските стрелци. Нищо по-лесно нямало от това да заковат легионите в тинята.

Маневрата на Гай Прокулий за оказване на помощ на Деций със VII легион „Клавдия” била напразна. Императорът бил вече мъртъв, погълнат от кипящата тиня на мочурището. Гай паднал на свой ред. Легионът отстъпил, преди да бъде избит напълно.

Римската армия за Азия била победена.

Утре новината щеше да се разпространи из цялата империя. По всеки път и във всеки храм. Думите щяха да се промъкват в къщите и по полята, които притежаваше Рим, лесно като чумата. Деций Август беше мъртъв, убит от готите! Главата на единствената и първа по своята същност империя в света се търкаляше в някакво блато! За пръв път боговете не бяха спасили Рим от варварите.

* * *

— Къде е той? – учуди се Аврелиан, оглеждайки се. – Къде е тялото на императора?

Из двора на преториума се носеше ропот. Обезумелите офицери едвам се осмеляваха да се погледнат един друг. Обаче Аврелиан не виждаше никъде смъртното ложе на императора.

Управителят на Мизия, когото Деций наричаше „този мекушав дебелак Требониан”, отговори на въпроса му:

— В тресавищата, разбира се, легате. Несъмнено вече е разкъсан от гарваните или от водните плъхове.

— В тресавищата? Вие не сте прибрали тялото му?