Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Тя понечи да се приближи натам, но я изгониха грубо. Беше ненужно да протестира. Никой тук нямаше да може да й каже къде се намира Шаваад, синът на Ишам, последовател на Елкезай и Христос.

Коленете й се подкосиха от разочарование. Тя се олюля. Невероятна умора натежа изведнъж върху раменете й.

Една-единствена мисъл й беше давала сила и смелост много луни наред. Толкова сила и толкова смелост, че тя се мислеше за недосегаема. Тя щеше да намери Шаваад – сега, скоро, след миг!

Цели четири години не беше имала друга цел. Беше се научила на търпение и постоянство. Тайно получи помощта на керванджиите на баща си. Навсякъде, където ходеха, в пустините или в градовете, те питаха дали някой познава последовател на Елкезай на име Шаваад, син на Ишам. Три години и пет месеца тя получаваше само един и същи отговор: „Никой не познава името на Шаваад, никой не го е чувал.”

И после, предишното лято, един старец беше казал вълшебните думи: „Този, когото търсиш, е в Дура. Той учи с последователите на Христос.”

Една нощ й стигна, за да организира бягството си от Палмира, където живееше с баща си. Тя дори не беше целунала горката Ашему, страхувайки се прекалено много от вайканията й. Египтянката сигурно я смяташе за мъртва. Както и Абдонай.

Тя беше понесла персите, тяхната глупост и високомерие. Беше издържала изтощителния труд със сапьорите. За нищо!

О, да, толкова усилия за нищо!

Беше твърде късно. Наистина твърде късно. Християнският дом сигурно е бил евакуиран още в началото на обсадата. Шаваад не беше в града отдавна.

Защо тя не беше помислила за това?

Буцата, която запушваше гърлото й и й пречеше да диша, нямаше нищо общо с прахта, която кръжеше в сумрака.

Около нея крещяха какво ли не. Че персите ще атакуват всеки момент, ако трябва и с факли. Че ще подпалят града със запалени стрели, изстреляни от гигантски лъкове. Че ще изчакат зората, защото техните богове не ги закрилят по време на нощни битки. Че отчаяни жени, повличайки децата си, са скочили в голямата река от скалите…

Зиновия оставаше равнодушна пред този ужас. Тя вече не искаше да чува нищо от тези толкова незначителни нещастия. Нека персите да приключват с Дура Еуропос, какво значение имаше това за нея?

Да я заколят, ако това ги забавлява. Щеше да ги остави да правят каквото искат!

* * *

Прииждащите войници я отдалечиха от християнския дом. Вдясно от нея, през стена, която бяха съборили, за да вземат тухлите от нея, се виждаше двор, в който цареше странно спокойствие. Тук растяха палми и тамариск. Очевидно беше, че къщата е изоставена. Тя влезе вътре.

Под покритата галерия откри чешма. Вода вече не течеше, но беше останала малко на дъното на коритото. Тя се наведе, за да намокри изсъхналите си устни, които я боляха. Не ставаше за пиене. Изплакна си устата и я изплю.

Беше жадна и гладна. Но за какво да пие или яде, щом щеше да умре?