![Царицата на Палмира [Танцът на боговете] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/5/caricata-na-palmira-tanct-na-bogovete-download.jpg)
Царицата на Палмира [Танцът на боговете]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Серия: Царицата на Палмира #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Танцът на боговете]». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да преминеш през три ръкава на Дунав.
— И те ще трябва да го направят, августейши.
— Те имат двадесет хиляди, които да гребат, докато ние вече сме едва с два легиона.
— Ние нямаме нужда от гребане. Ние няма да пренасяме каруци, преливащи от злато. Ние ще имаме мостове от лодки.
— Щом преминеш от другата страна на реката, ще бъдеш атакуван в гръб от тези, които очакват Книва на север.
— Съществува такава опасност. Обаче слаба. Изненадата ще бъде голяма. Когато онези от Дуросторум осъзнаят, че сме там, за тях ще бъде твърде късно.
Деций запази мълчание с непроницаемо лице и очи, вперени в сабята на Етруск, която неговият офицер още държеше с ръце. Аврелиан разочарован отгатна колко силно беше желанието за мъст, което изпълваше мислите на императора. Той, който малко по-рано изглеждаше толкова силен, сега прикриваше мъката си с презрение и не преценяваше положението като главнокомандващ, а като баща и унижен император. Той искаше да заличи смъртта на сина си с кръв. Тази вечер или утре, колкото се може по-бързо. Каквото и да струва това.
Аврелиан отново чу гласа на майка си: „Деций ще умре, сине мой. Бъдещето е такова, каквото всевишните искат да бъде.”
За частица от секундата той се поколеба дали да не предупреди Деций. Да му каже истината, с риск да се опълчи срещу съдбата си. С риск да му се наложи да понесе презрението му. Той вече чуваше жестокия смях. Той, императорът, да се пази заради предсказанията на някаква жрица – бивша робиня от Сирмиум! Хайде, Аврелиан, да не съм сбъркал като ти подарих сабята на своя син?
Пръстите на Деций захлупиха неговите, притискайки ги към стоманеното острие от Дамаск. Изтръгнат от мислите си, Аврелиан трепна под погледа на възрастния мъж, който толкова вярваше в него.
— Знам какво мислиш, – прошепна Деций. – Може би си прав. Въпреки това нещата стоят така. Боговете трябва да решат каква ще бъде моята съдба и дали Рим ще бъде могъщ. Ето какво ще заповядам: V легион „Македония” ще последва готите в тресавищата, докато ти, ти ще им отрежеш пътя на север. Гай Прокулий ще ме подкрепя с VII легион „Клавдиа Пиа Фиделис”.
Студена усмивка опъна лицето му, по което вече не се четеше никакво вълнение.
— Ти беше прав да настояваш, Аврелиан. Този план е по-добър от стария. Той изобщо няма да се хареса на Требониан, което е знак за отлично качество!
≈ 12 ≈
ДУРА ЕУРОПОС
В града цареше ужас. Навсякъде се говореше, че персите ще атакуват скоро. Хаосът помогна на Зиновия да мине незабелязана, както си беше дрипава и ужасно мръсна.
Като притискаше краищата на туниката си към гърдите, тя се затича напосоки из улиците, за да се отдалечи, колкото се
може повече от войниците. Но никой не я преследваше, никой не се интересуваше от нея. Тя се сля с развълнуваната тълпа, която я заобикаляше. Смеси се с жените, които със сълзи на очи бутаха децата си незнайно накъде, с мъжете, които си подвикваха, за да прекарат вода или храна, за да барикадират врати и прозорци. Всеки искаше да избяга от улиците, където скоро щяха да се изсипят облаци от стрели, да се скрие зад вратите, с надеждата, че те ще се окажат достатъчно здрави.
Засвириха тръби. Мъже само по туники, с тояги и колове, с торби, пълни с камъни, се катереха по плетеницата от стълби, водещи към терасите на къщите и скачаха от един покрив на друг.
Сега тя трябваше да го намери.
Беше изпълнила най-трудното, но трябваше да го намери.
Бързо. Преди да падне нощта. Преди персите да блокират града.
Думите, които си беше повтаряла наум хиляди пъти от много луни насам, отново изплуваха в съзнанието й: „Този, когото търсиш, е в Дура. Той учи с последователите на Христос.” Това й беше казал стар керванджия, когото Зиновия разпитваше след всяко негово завръщане от път.
Тя трябваше да открие християнския дом. Из целия Ориент превъзнасяха храмовете и домовете, които жителите на Дура Еуропос бяха построили и украсили за боговете на Рим и Палмира, за тези на евреите и дори за онези на вярващите в един-единствен бог – християните. Всеки тук вероятно ги познаваше. Сигурно нямаше да бъде трудно да се открие християнският дом. А там навярно щяха да й кажат къде е Шаваад.
Тя заговори няколко жени, които прибираха делви с масло в един двор. Те сякаш изобщо не чуха въпроса й. Опита късмета си малко по-нататък с усмивка, която се надяваше да е любезна.
— Християнският дом? – попита тя. – Покажете ми само улицата, ако обичате.
Отново никой не й отговори. С тези дрипи и разкъсана туника усмивката й приличаше по-скоро на странна гримаса. Гледаха я като луда. Бедно момиче, което се беше побъркало от тропота на оръжията.