![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
Тътенът се усили. Нурбел възстанови тишината само с един знак на двуострия си меч. С притиснат към гърдите десен юмрук, опциото извика, колкото му глас държи:
— Царят на Палмира, Всепрославения Оденат, гражданин и сенатор на империята, се яви със своята армия пред град Емеса. Събраните там III легион „Партика”, VI „Ферата”, II „Флавия Фирма” отказаха да се бият с него. Те го признаха за приятел на Рим и на пленения ни император Валериан Август. Научавайки, че Всепрославения се готви да обсади Емеса, прокуратор Макриан, узурпатор на титлата император, напусна града. Съпругата на великия Оденат, царица Зиновия, влезе първа в града, начело на хиляда стрелци. Префектите се отрекоха от клетвите си към предателя Макриан. Те се заклеха във вярност на Всепрославения Оденат пред олтара на римските богове. Трети легион „Партика”, VI „Ферата”, II „Флавия Фирма” се заклеха да се бият заедно с армията на Всепрославения Оденат, спасител на Ориента и на Рим, за да победят персиеца Шапур и да освободят Валериан Август.
Пратеникът си пое дъх, измервайки с поглед стотиците лица, обърнати към него. По устните и раменете тежеше гробовна тишина.
С широко движение на двуострия си меч Нурбел посочи палмирските стрелци, които стърчаха по стените на лагера. Гласът му отекна дрезгав и груб:
— Тези воини победиха три пъти Шапур, докато вашият префект се изтягаше в двореца на Всепрославения. Три пъти Шапур избяга пред нас. Палмирската царица ни водеше към победа, докато Макриан предаваше вашия император, за да узурпира лаврите на августа. Аелий подкрепи предателството му. Неговата подлост унижава вашия легион. Вашите богове се отвръщат и отказват от вас, както вие се отказвате от гордостта да се биете и да победите. Легионери, тази вечер вие трябва да изберете: да настъпите с Всепрославения срещу персите или да умрете.
Тишината продължи още малко. Легионерите не гледаха толкова Нурбел, колкото стрелците. Несъмнено някои от старите командири и по-смелите си помислиха, че пълководецът на Оденат се хвалеше.
Колкото и да бяха много, а и способни, палмирските стрелци, обещаваното от Нурбел клане нямаше да бъде толкова лесно, колкото на него му се искаше. След като отминеше първият залп, щяха да останат достатъчно здрави мъже в кохортите, за да се бият. Обаче един центурион, първият, пристъпи напред, извади широката си сабя и я размаха, крещейки:
— Да живее червената богиня, да живее Зиновия!
За миг всички се въодушевиха и по устните им се разнесе един и същ вик:
— Да живее червената богиня! Да живее Алат! Нека пребъде Валериан!
Нурбел одобри с кимване на главата. И тези вече умееха да крещят името на Алат.
* * *
Пазачите отвориха вратата на малкото помещение под двореца на Всепрославения, което служеше за затвор. Свит на топка, все още гол, с крака и ръце в окови, Хайран погледна нагоре обезумяло. Когато разпозна силуета на Нурбел, устните му се разтресоха от обиди, които той вече нямаше сила да произнесе.
Нурбел извади кортика си от ножницата и допря върха му до челото на Хайран.
— Всепрославения прави грешка. Той не желае да те убия. А точно така трябва да се действа със зловредните и болни животни.
Той заповяда със знак на пазача да освободи сина на Всепрославения от оковите му. Управителят Шара се появи на прага, следван от слуги, носещи дрехи.
Докато помагаха на Хайран да се изправи и да нахлузи една туника, Шара въздъхна със съжаление:
— О! Все пак аз бях там, когато се раждаше.
— И аз – отвърна сухо Нурбел. – Но не си спомням това да ми е донесло удоволствие.
Малко по-късно Хайран бе бутнат в подземния коридор, който водеше под градските стени, на известно разстояние от двореца. Мястото беше доста широко. Оттук можеше да мине цяло женско муле. Беше толкова тъмно, че факлите едва пробиваха мрака.
Те преминаха през една или две зали, затрупани с кошници и големи делви, чиито контури трудно се различаваха. Изведнъж Хайран изпищя и се задърпа толкова силно, че се наложи пазачите да му завържат китките с кожена връзка, за да го укротят. Необуздаността и виковете на сина на Всепрославения се превърнаха в ридания, докато старият управител на свой ред изкрещя от ужас.
На слабата светлина от факлите, натрупани на земята, напреки на пътя им, лежаха телата на компаньоните на Хайран, задържани сутринта в градината.
Нурбел се доближи до Хайран, хвана врата му с железните си пръсти и прошепна в ухото му:
— Отнеси спомена за тях, недостойни сине, защото боговете няма да видят твоите любимци. Те ще изгният тук, обещавам ти го. Отдавна очаквах да накажа тези маймуни, които си мислеха, че могат безнаказано да унижават своя господар и да се отнасят към теб като към цар!