Хюрем. Московската наложница

Всички се смутиха. Опитите на Мерзука да я успокои не доведоха до нищо, освен че лицето на татарското момиче беше изподрано. Денят на заминаването наближи, но Александра не преставаше да се бунтува:

— Султанке, ще ме тикнат в прегръдките на някакъв стар султан. Върни се от гроба си и виж.

При този вопъл чашата на търпението на Мерзука преля.

— Какъв ти старец, глупаво момиче! Сюлейман от османския род е красавец който още не е видял тридесет зими. Дворците в Европа пращат най-хубавите си момичета, че да получат благоволението му. А ти искаш да пропилееш този шанс. Хайде, спри да мрънкаш и се приготви.

В паметта на Александра остана не гневът на Мерзука, а думите ѝ: „млад красавец, който още не е видял тридесет зими“. Докато хлипаше, бършейки носа си в един ъгъл, тя си спомни съвета на Гюлдане султан, който трябваше да ѝ е „като обеца на ухото“: Изтръгни онова, което хванеш. Вземи онова, което пожелаеш. Не пускай онова, което си взела. Дали османският син си заслужаваше да го пожелае, да го хване и да го изтръгне? Ами ако Мерзука беше права? Ако обръщаше гръб на шанса, който ѝ се беше открил? Ами ако кримският хан, който през последните месеци непрекъснато се навърташе около нея, се ядосаше от нейното пренебрежение и я отпратеше? Отново ли щеше да се върне в планините? При тази мисъл сякаш я обля вряла вода. Пред очите ѝ се появиха опушените стаи на хановете, мръсните легла, диваците, които я оглеждаха с потекли лиги.

Щом плачът на Александра секна, спокойствието в Кримския дворец се завърна. Ай Бала хатун, която с дни не се бе появявала, понеже се страхуваше от негодуванието на момичето, отиде да посети пътничката за Истанбул, но в прегръдката им се прокрадваше хлад. Всъщност двете жени споделяха една съдба. В края на краищата и султанката едно време е била наложница на Менгли Герай в Крим. Самият той беше изпратил дъщеря си Айше в харема на султан Селим Свирепия[33], въпреки всички нейни увещания и вопли? Ала след като му роди две дъщери, Айше беше допуснала друга жена да го дари с престолонаследник и да заеме мястото в сърцето на Селим. Сега онази жена, която беше съпруга на падишаха, беше майка на султана. Ами снахата Ай Бала? Малко ли сълзи беше проляла, докато роди син на Мехмед Герай и се избави от наложничеството? Дори Гюлбахар, сегашната любимка на султан Сюлейман също беше наложница. Обаче беше дарила султан Сюлейман с наследник и след майката на падишаха Хафса султан, бе най-могъщата жена в Османската империя. И Александра тръгваше по този път. Или щеше да изчезне като нещастната дъщеря на Гюлдане султан, Айше, или щеше да стане жена на падишаха и майка на султана.