Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Снахичке моя — промълви тя с хриптене. — Дъще Ай, къде си?
— Тук съм, майко.
— Подай ми ръката си, законна съпруго на моя син хана. Майко на внуците ми. Лунна[29] кралице на Крим и на Златната орда…
Ай ханъм нежно хвана ръката на свекърва си. Гюлдане султан събра ръцете на снаха си и на Александра. Трите длани се сключиха в едно.
— Снахичке моя, с лице и сърце на месечина. Държавата на съпруга ми, достойнството на трона на сина ми, щастието на внуците ми и съдбата на тази неразцъфнала пъпка, която Бог ми дари след осемдесетте ми години, вече са в твоите ръце.
Снахата погледна Александра с навлажнени очи.
— Ще се грижа добре за повереното ми от теб, майчице.
Ай Бала хатун продължи с глас, сподавен от хълцане:
— За мен ще бъде чест да направя най-доброто за славата на държавата на мъжа ти хан Менгли Герай и на моя съпруг Мехмед Герай — хана на Златната орда и Крим, както и за щастието на синовете ми. И ако не изпълня този дълг, нека Аллах вземе душата ми. Знай, че твоето момиче вече е като моя сестра. Нима една кака би захвърлила съдбата на сестра си?
Старицата стисна с кокалестите си пръсти ръцете на Александра и на снаха си.
— Бог да ти помага, снахичке. Ще бдя над вас. Да не оставиш момичето ми без корона. Родната ми дъщеря Айше дари османския хан Селим с две щерки, но не можа да сложи корона. Остави короната ѝ да бъде грабната от друга красавица, която роди син на Селим. Сега, снахичке Ай, сложи на главата на това момиче такава корона, че блясъкът ѝ да освети не само Златната орда, наследство от Тука Тимур, внук на Чингис хан, а и целия свят. Нека московските принцове да скланят глави пред нейната мощ. Кажи на Хафса султан[30], майката на Сюлейман, сина на Селим хан: „Майката на твоята сестра по съдба Айше ти изпрати най-малката си дъщеря“. Нека помогне на моя бял гълъб да хване орела.
Същата вечер душата на султанката отлетя при съпруга си хан Менгли Герай, за когото напоследък често казваше, че много ѝ липсва.
Александра плака цяла нощ. Дали са се срещнали, помисли си тя. Дали беше видяла майката и бащата на Александра? После сякаш въглен жегна сърцето ѝ, задето си помисли това. Може би родителите ѝ не бяха умрели, а се бяха вкопчили в живота някъде, незнайно къде. Ако бяха живи, дали си мислеха за нея?
За първи път през онези дни Александра видя колко силна може да бъде една жена. Не можеше да повярва! На пръв поглед ханът управляваше Крим и заповедите му се изпълняваха на момента. Обаче Ай Бала хатун властваше над Мехмед Герай. Винаги тя имаше последната дума.
Изведнъж си спомни един от съветите, за които султанката казваше: „Да ти е като обица на ухото. Зад мъжа, колкото и да е силен той, трябва стои жена. Но жена, която да знае как да го управлява“. Как трябваше да се управлява един мъж? Гюлдане султан си беше отишла, без да посвети Александра в тази тайна.
Изминаха още две дълги години от смъртта на възрастната жена. Петнадесет зими и петнадесет лета бяха останали в миналото, откакто Александра се беше родила. Беше пораснала, беше се разхубавила, а цветът на косите ѝ беше станал огненочервен. Красотата ѝ и магията на очите ѝ се прославиха сред кримските бейове[31] и храбреци. Беят на Азов дойде до Бахчесарай и съобщи на Мехмед Герай хан, макар и неофициално, че е „кандидат“ за момичето. Ханът повдигна темата пред Ай Бала. Жената изобщо не се поколеба.
— Не може.
— Защо?
— Тя ми е завещана от султанката. Няма да я хвърля за храна на воюващите бейове. Такава корона ще сложа на главата ѝ, че блясъкът ѝ да освети и Крим, и целия свят. Това е завещанието на скъпата ми майка.
— И къде ще да е тази корона?
— Съвсем близо. На отсрещния бряг на Черно море.
Мехмед Герай не можа да повярва на ушите си.
— За османския род ли говориш?
— Ами да, за османския род. Сюлейман седна на трона съвсем скоро. Веднага се отправи на поход и завладя Белградската крепост. Не е ли уместно сега кримският хан да поднесе дарове за победата на брат си султан Сюлейман? Все пак втората жена на баща му е от Крим!
— Уместно е. Вече дадох заповед, правят се приготовления.
— Тогава сред даровете сложи и Александра.
— Какво? — Ханът погледна жена си невярващо.
Изражението в очите му се превърна в яд.
— Това ли е предаността ти към повереното от майка ми, Ай ханъм? Искаш да дам момичето като наложница в османския двор? Баща ми Менгли Герай, дано почива в Рая, даде кака ми Айше на султан Селим още когато той беше принц. И какво стана? Сякаш не знаеш? Дори и това, че му роди две деца, не беше достатъчно за Селим. Взе Хафса султан за втора жена. Мястото, което наричаш харем, е един затвор. Нима искаш да поробиш момичето там? Не беше ли достатъчно Османската империя да задържи като заложник един наш син, за да останем верни на споразумението си?
29
Ай (тур, ay) — „луна, месечина“ (бел, пр.)
30
Айше хатун, или Айше Хафса султан, е съпруга на султан Селим I и майка на султан Сюлейман I. Тя е първата майка на султан, получила титла „Валиде султан“ в Османската империя (бел, пр.).
31
Бей (или бег) е тюркска титла, първоначално означавала водач на малка племенна група. По-късно започва да се отнася за владетелите на независими или васални княжества и за управителите на провинции (бел, пр.).