Хюрем. Московската наложница

— Ти направи, каквото ти казва твоята законна съпруга, Мехмед хан, няма да съжаляваш. Хем наследството от майка ти няма да отиде нахалос, хем ще постъпиш като баща с момичето.

Ай Бала хатун се постара да наблегне на думата „баща“. Спря се, потърси някакъв знак в погледа на мъжа си и продължи:

— Освен това така ще се избавиш от срама да се навърташ около местата, откъдето минава Александра.

Сякаш огън подпали ушите на Мехмед хан — новия владетел на Златната орда, кошмара на Великото московско княжество, който беше принуден да си затваря очите за грабежите на разбойниците от Полското кралство в името на доброто разбирателство и който — тъй като Златната орда беше наследство от внука на Чингис хан, храбрецът Тука Тимур — винаги се стремеше да стои с гордо изправена глава пред другите ханове и бейове под казахско ръководство. Значи Ай Бала знаеше, че душата му беше примряла по руското момиче. Не можеше да упорства. Ако отпратеше майката на децата си по далечни земи и задоволеше прищевките на душата си тук с руското девойче, което беше на възрастта на дъщеря му, това нямаше да приляга на ханската му титла. Отначало погледна пред себе си, сякаш премисляше, опитвайки се да не изглежда гузен, сетне вдигна поглед към законната си съпруга, с която поставяше глава на една възглавница в продължение на толкова години. Беше готов да отрече възмутено, когато видя в очите на жена си прошката ѝ. Засрами се.

— Какво ще стане, ако я задържиш тук? — попита съпругата му тихо. — След като я вкусиш ти, ще я отстъпиш на някой бей, смърдящ на коне. Остави момичето да тръгне по пътя, който му е предначертала съдбата. Такова е и желанието на майка ти. Нека се опита да хване орела. А ти бъди не хан на наложниците, а хан на Крим — баща на синовете и дъщерите си и мой мъж.

Мехмед Герай забеляза как се наляха очите на Ай Бала. Досега само два пъти беше виждал да се навлажняват очите на съпругата му. Единият беше в деня, когато майка ѝ почина, а вторият, когато нейната свекърва издъхваше в ръцете ѝ. Поклати глава.

— Съпругата ми досега никога не ме е подвеждала — с треперещ глас каза той. — Най-добрата от всички майки, съпругата на баща ми — хана на хановете — казваше: Синко, слушай снаха ми Ай и ще сполучиш. Винаги говореше мъдро. И този път думите ѝ са на място. Да оставим всеки да върви по пътя на собствената си съдба.

Щом разбра, че ще отиде като наложница в Османската империя, Александра се разбунтува. По цели дни викаше и се караше:

— Нито знам кой е Осман, нито искам неговия потомък. Моят дом е тук. Султанката е моя майка, а снахата Ай е моя по-голяма сестра. Много ли му дойде на хана още една душа, че иска да ме откъсне от дома ми? Какво сбърках, че кака ми, снахата, се съгласи да ме отпратят.