![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Падишахът бе готов да кипне, но Хюрем го изпревари:
– Отчаяно влюбена! Нашата дъщеря е влюбена в морето!
Султанът така и не схвана смисъла, погледна я с недоумение.
– Всеки ден отива в градината и с часове съзерцава корабите. На всекиго задава въпроси, трупа знания. Колко платна има всеки кораб, по колко чифта весла трябват на този или онзи вид. Ако остане на нея, ще скочи на някой и ще отплува.
Колкото повече Хюрем редеше възторжените си излияния, толкова повече потъмнялото лице на падишаха се разведряваше, докато най накрая радостта прогони гнева в очите му.
– Браво на моето красиво момиче! Ето нещо достойно за дъщерята на султан Сюлейман! Виждаш ли, Хюрем! – подхвърли той към жена си сякаш току-що хрумнала му шега. – Моята принцеса е едва тринадесет годишна, а е съвсем наясно колко важни са моретата. А пашата, великият везир, нашият главнокомандващ, на когото поверихме и държавния печат, и армията, си няма и понятие! На всичкото отгоре се е държал невъзпитано и не е удостоил с необходимото уважение стария морски вълк не стига че е на възрастта на баща му, ами му е дошъл и на крака!
Хюрем щеше да изпърха с криле като пеперуда и ако прозорецът беше отпорен - пъррр!, – да излети навън от радост.
-В най-скоро време – решително заяви Сюлейман – наша милост ще си поприказва с влюбената в морето принцеса Михримах. Явно нашата дъщеря оценява моретата много по-добре от великия ни везир.
Хюрем хвърчеше от радост. Не беше вече сама. Намери си мощен съюзник. На всяка цена трябваше да се възползва от обичта на Сюлейман към Михримах.
Днес, утре. Постоянно.
Скъта го в най-потайното кътче на съзнанието си.
„Бъди готова, красива моя дъще! – изпрати тя към падишаха чаровна усмивка. – Ти вече си воин на майка си Хюрем!“
НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ
Есма влетя в стаята без всякакви правила и обноски и по това Михримах разбра, че се е случило нещо извънредно.
-Баща ви, принцесо! – задъхана съобщи гувернантката. – Господарят ви очаква. Казал, предайте на дъщеря ми, че е спешно.
Беше необичайно. По-точно – нечувано до този ден. Ако султан Сюлейман пожелаеше да види дъщеря си, идваше в нейните покои. Отпращаше гувернантките и прислужниците, разговаряше с нея часове наред, интересуваше се какво е научила от учителите, понякога я подлагаше на изпити. Сега за пръв път я викаше да отиде при него. Там, където сядаше заедно с везирите, пашите и агите да управлява Османската империя.
„Интересно!“ – помисли си тя. Случваха се странни неща. Първо, виждаше се с баща си много по-рядко. Не й разрешаваха както преди да се хвърля на врата му. Забраниха й дори да играе в градината с братята си. Всъщност Михримах въобще не се оплакваше. И без това не й беше приятно да се занимава с тях. Не можеше да се сдържа, когато батко й Мехмед се появяваше в градината с огромния си тюрбан на главата е с кафтана, чиито поли се влачеха по земята. Просто не успяваше да се овладее. Избухваше в смях. Естествено, разсмееше ли се Михримах, придружаващите ги гувернантки и стражи тайничко се подсмихваха с обърнати настрани глави. Мехмед вече не беше дете! Навърши четиринадесет. Като чуеше смеха на придружителите си, почервенял от яд като рак, тичаше при майка им да се оплаче от Михримах: „Докога жените ще се присмиват на принца? Как не ги е срам, валиде?“ „Какво да направя, не мога да се сдържа! – отговаряше тя на Хюрем. – Тюрбанът е по-голям и от Мехмед!“
Не обичаше Селим от деня, в който се роди. Като че ли нейните коси не бяха руси, та му викаше „Жълтоглавия, какво става?“.
Баязид беше съвсем друг. Мълчалив и злобен. Най-голямото му удоволствие беше под път и над път да щипе Михримах. Щом тя изпищеше, направо я изумяваше с лъжите и клетвите си: „За бога, нищо не съм направил!“ А и много завистлив беше този Баязид. Каквото облечеше Селим, искаше го и той. Обръщаше с краката нагоре всичко наоколо, за да нахлупи възголемия и за самия Мехмед тюрбан върху собствената си глава. Ако Мехмед от немай-къде се съгласеше, спираше да пищи, тръгваше да върви слепешката, защото тюрбанът захлупваше лицето му чак до носа, и дори не плачеше, като се изтъркулеше на пода. Веднага се надигаше и започваше да намества на главата си изхлузения оттам тюрбан. Падишахът беше донесъл пони специално и за него, но той нито веднъж не се качи да го поязди. Непрекъснато претендираше за понито на Михримах.
Какво ли се беше случило? Защо ли я викаше баща й? И то спешно!
Есма извади от стенния шкаф синята рокля с многото волани и докато я обличаше и се чудеше дали майка й пак няма да се развика защо носи неща все в този цвят, попита: