Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

„Щом го подгоня, този бяга като жена – помисли с раздразнение той. Погледът му потъмня. – А сега изпраща при папата емисар подир емисар, само и само да го убеди да хвърли срещу мен армиите си от кръстоносци“.

Докато не приключи с Европа чрез Испания, не смееше да предприеме авантюри с непредизвестен край зад океана. Сега, когато размишляваше над тези добре известни нему неща, когато кроеше планове и правеше преценки, ако Хюрем се беше обадила: „Реис го е казал чудесно!“, щеше да кипне, но тя го насочи по изкусен начин към други размисли.

На падишаха му бяха ясни тактиките, които прилага тя, но така и не се разстрои, а направо продължи:

– Казах на Хъзър Реис да го обясни на Ибрахим. А това означаваше: „Заповядай, отдъхни си за малко в Истанбул. Ще си поговориш с Ибрахим, щом се върне от поход!“ Капитанът обаче се метнал на коня и отишъл право в Халеп. Изложил пред Ибрахим въпроса за Новия свят.

Хюрем прекрасно познаваше своя съпруг, за да усети, че не препускането на Хъзър Реис върху коня притеснява падишаха.

– Сигурно и вашият роб, великият везир, е разсъдил като вас и се е съгласил с капитана. Поне логиката го изисква.

Сюлейман гневно тръсна глава. Хюрем усети, че на прицел е Ибрахим паша, и без малко да възкликне от радост.

– Къде ти! Не щеш ли, отрязал стария Хъзър Реис: „Напразно сте дошли чак дотук!“ Днес, когато ми го разказваше, замалко да се разплаче Нашият зет, пашата, се произнесъл ето така: „Не е целесъобразно да излизаме оттатък Бяло море. Опасно е да се отдалечаваме толкова много от сърцето на Великата Османска империя. Полята, планините, реките – с тях трябва да се занимаваме. Вие се дръжте здраво за Бяло Море, това ни стига!“

Хюрем замълча, дума не обели. Изчакваше гневът на падишаха да се разпали докрай.

– Как може такова нещо, Хюрем ханъм!? Това е Хъзър Реис! Дори враговете му козируват с почит, Барбароса го наричат! Остави враговете, ами ние? Тачим го като баща! Яви ли се пред наша милост, на крака му ставаме, посрещаме го! Място му отреждаме да седне! Докато не седне, не сядаме и ние! Виж го ти него, да не удостои с необходимата почит стария герой, човека, надраснал епохата ни със своите прозрения, човека, спечелил толкова много победни завоевания за ислямския свят, за Великата Османска империя!

Хюрем се направи, че сменя темата:

– Споменахте морето, та моментално се сетих!

Сега щеше да нанесе същинския съкрушителен удар:

– Нашата принцеса Михримах е влюбена!

Султан Сюлейман настръхна. За миг от очите му захвърчаха искрите на гнева.

– Какво говориш, Хюрем!? Що за приказка! „Влюбена“!

– Да, Ваше Величество, султане мой! Сериозно влюбена!