Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Резервите, които беше наредил да подкрепят Аладар, притичаха край него. Копиеносци със сочещи към небето върхове на оръжията. Много опасно при истинска мълния, но нямаха особен избор.
Далинар почака гласът да каже друго, но нищо не последва. Продължи по пътя си и скоро наближи платото на Адолин.
Това гръм ли беше?
Не. Далинар се извърна и съгледа кон, който препускаше по платото към него, а на гърба му седеше вестоносец. Вдигна ръка и прекъсна тактическия доклад на капитан Яви.
— Сиятелни господарю! — провикна се жената вестоносец. Спря коня. — Сиятелният Телеб падна! Върховният принц Роион е разгромен. Линиите му са разбити, а остатъкът от войската му е обкръжен от паршендите! Той е хванат в капан на северното плато!
— Проклятие! Капитан Хал?
— Още се държи, с бой си проправя път към мястото, където за последно е забелязан Роион. Почти са го надвили.
Далинар се обърна към Яви.
— Резерви?
— Не знам какво ни остава — отговори капитанът. Лицето му бе пребледняло в мъждивата светлина. — Зависи от това дали някои са излезли в бой.
— Разбери какво става и ги доведи тук! — нареди Далинар и хукна към вестоносеца.
— Долу — рече на жената.
— Сър?
— Долу!
Жената се смъкна от седлото и Далинар стъпи в стремето и се метна. Обърна коня — за пръв път беше благодарен, че не е в Броня. Инак този лек кон нямаше да може да го носи.
— Събери каквото можеш и ме следвай! — изрева той. — Трябват ми хора, ако ще да се наложи да изтеглиш батальона копиеносци от фронта на Аладар.
Отговорът на капитан Яви се удави в дъжда. Далинар се приведе ниско и смуши коня с пети. Животното изпръхтя. Далинар трябваше да се бори с него, преди да го накара да тръгне. Добичето се боеше от трещенето на мълниите в далечината.
Щом го насочи накъдето трябва, Далинар остави коня и той препусна с готовност. Летеше през платото, триажните палатки, командните постове и полевите кухни се сливаха в едно. Като приближи северното плато, дръпна юздите и се заозърта за Навани.
Навани не беше тук, но той видя проснати на земята няколко грамадни черни платнища. Тя бе работила. Провикна се да попита една жена инженер, тя му посочи и Далинар препусна нататък покрай пропастта. Подмина поредица от още наредени на камък платнища.
Отвъд пропастта от лявата му страна хората умираха с викове и крясъци. Далинар сам видя колко зле върви сражението за Роион. Опасността личеше от разпокъсаните групи войници, от обкръжените развети знамена. Хората бяха пръснати на малки уязвими групи, обкръжени от червенооките врагове. Алетите щяха да продължат боя, но с разкъсването на строя им, изгледите бяха мрачни.
Далинар помнеше как той се би така, сред море от врагове и без надежда за спасение. Смуши коня да побърза още и скоро съгледа Навани. Тя стоеше под чадър и напътстваше група работници с поредното грамадно платнище.
— Навани! — викна той и спря коня, който се хлъзна до платнището срещу нея. — Трябва ми чудо!
— Работя по въпроса — викна и тя в отговор.
— Няма време за работа. Изпълнявай своя план. Веднага.
Твърде далече беше, та да види гневния ѝ поглед, но можа да го почувства. За щастие, тя махна с ръка да отпрати работниците и почна да дава заповеди на инженерите. Жените хукнаха към пропастта, където лежаха подредени камъни. Вързани са с въжета, помисли Далинар, обаче не знаеше как става всичко това. Навани даваше указания, викайки.
Твърде много време, прецени Далинар с тревога и се взря оттатък пропастта. Дали бяха спасили Бронята и Меча на Телеб? Не можеше да скърби за човека, не и сега. Но от въоръжението му имаха нужда.
Зад Далинар се събираха войници. Стрелците с лък на Роион, най-добрите във всички лагери. Под дъжда, те бяха непотребни. Навани излая заповед и инженерите се дръпнаха назад. Работниците бутнаха редицата от четиридесетина камъка в пропастта.
Зад гърба на Далинар платнищата се вдигнаха на петдесет стъпки във въздуха, издърпани за предните ъгли и по средата. В миг покрай пропастта се появи редица от шатри.
— Действайте! — рече Далинар и вкара коня между две палатки. — Стрелци, напред!
Войниците се завтекоха под палатките. Някои мърмореха, че не се виждат никакви подпорни пръти, които да държат платнищата във въздуха. Навани беше вдигнала само предниците и така платнищата се спущаха назад. Дъждът се стичаше по наклона. Платнищата имаха и страни. Отворени бяха само лицата, които гледаха към бойното поле на Роион.