Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Задържа себариаловите войски в резерв досега. Излезеха ли на полето, Далинар вече щеше да е хвърлил в бой почти всеки наличен войник.
Той се отправи към щабната палатка и мина край Шалан, Инадара, неколцина мостови и отряд войници, сред които Ренарин. Пресичаха бързо платото, на път да изпълнят мисията си. Трябваше да минат по края на южното плато, близо до сражението, за да стигнат целта си. Дано Келек им помогне да се справят бързо.
Самият Далинар вървеше в дъжда, мокър до кости, и тълкуваше битката по видяното по фланговете. Както и очакваше, неговите хора имаха числено превъзходство. Ала сега, с червените мълнии, с вятъра… Паршендите се движеха в тъмнината и поривите на вятъра с лекота, докато хората се плъзгаха, жумяха и биваха бити.
Но алетите се държаха. Работата беше, че се биеха едва половината паршенди. Ако и останалите влезеха в сражението, войската на Далинар щеше да загази. Те обаче не нападаха, следователно намираха пеенето за много важно. Смятаха, че създаваният от тях вятър е по-опасен, по-смъртоносен за хората от това просто и те да влязат в бой.
Това ужасяваше Далинар. Предстоеше нещо много по-лошо.
— Съжалявам, че трябва да умреш така.
Далинар застина. Дъждът се лееше. Той огледа множеството вестоносци, адютанти, телохранители и офицери наоколо.
— Кой каза това?
Всички се спогледаха.
Чакай… Далинар познаваше този глас, нали? Чувал го беше.
Да. Чувал го беше много пъти. Във виденията.
Това бе гласът на Всемогъщия.
82
За слава осветени
„Има само едно, което ще наблюдаваш. Макар всички те да имат някакво отношение към предварителното познание, Моелач е най-силният в това. Докосването му се процежда в душата, когато тя се отделя от тялото и създава проявления, захранвани от искрата на самата смърт. Но не, това е отвличане на вниманието. Отклонение. Властване. Трябва да обсъдим естеството на властването.“