Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Дайте ми кърпа и хартия — отвърна съгледвачът. — Обходих южната част на централното плато. Ще нарисувам каквото видях… Проклятие! Те хвърлят мълнии, Сиятелна. Хвърлят ги! Това е лудост. Как да се бием с тези неща?
Шалан завърши последното плато на рисунката си. Отпусна се на пети и свали писеца. Пустите равнини, изобразени почти в пълнота. Ала какво правеше тя? Какъв беше смисълът?
— Ще направим експедиция до централното плато — обяви Инадара. — Сиятелни господарю Ренарин, ще ни бъде нужна Вашата закрила. Навярно в града на паршендите ще се натъкнем на старци или на работници и можем да ги защитим, както нареди господарят Далинар. Те може да знаят за Портата на Обета. Ако ли не, ще почнем да влизаме в сградите и да търсим следи.
Много бавно, прецени Шалан.
Новодошлият съгледвач приближи до грамадната карта на Шалан. Приведе се и взе да я разглежда, докато се подсушаваше с кърпа. Шалан го изгледа свирепо. Ако покапеше върху картата след толкова много труд…
— Това е погрешно — каза мъжът.
Погрешно? Нейното изкуство? Разбира се, че не беше погрешно.
— Къде? — попита изнурено тя.
— Това там плато — посочи съгледвачът. — Не е дълго и тясно, както сте го изобразили. То е съвършено кръгло и е на голямо разстояние от платата източно и западно от него.
— Не е вероятно — възрази Шалан. — Ако е така…
Тя примигна.
Ако беше така, нямаше да се вписва в модела.
— Добре тогава, намери на Сиятелната Шалан един отряд войници и прави каквото ти казва! — рече Далинар, обърна се и вдигна ръка срещу вятъра.
Ренарин кимна. Далинар беше признателен, че синът му е сложил Бронята за битката, а не е останал с униформата на Мост Четири. Почти не разбираше момчето напоследък… Бурите да го отнесат. Далинар не знаеше човек, който да изглежда нелепо в Броня, ала синът му някак успяваше да го постигне. Поривът на тласкан от вятъра дъжд отмина. Светлината на сините фенери се отразяваше в мокрите доспехи на Ренарин.
— Върви — нареди Далинар. — Защитавай учените по време на тяхната експедиция.
— Аз… Татко, не знам…
— Това не беше молба, Ренарин! — кресна Далинар. — Прави каквото ти наредя или дай проклетата Броня на някой, който ще се подчинява на заповеди!
Момчето заотстъпва, после отдаде чест с металически звук. Далинар даде знак на Гавал, който излая няколко заповеди и събра отряд войници. Сетне тръгна, следван от Ренарин.
Отче на Бурята. Небето ставаше все по-тъмно. Скоро щяха да им потрябват фабриалите на Навани. Вятърът идеше на пристъпи и носеше дъжд, който беше определено твърде силен за сезона.
— Трябва да прекъснем пеенето! — викна Далинар срещу дъжда и се отправи към края на платото, придружаван от офицери, вестоносци, Рлаин и още неколцина от Мост Четири. — Парш, те ли създават тази буря?
— Убеден съм в това, господарю Далинар!
От другата страна на пропастта армията на Далинар се биеше отчаяно с паршендите. Червените светкавици излизаха на пристъпи, ала донесенията от бойното поле сочеха, че паршендите не могат да ги управляват. Мълниите можеха да са много опасни за онези, които стояха наблизо, обаче не бяха такова ужасно оръжие, каквото изглеждаха първоначално.
За нещастие, в пряк бой тези нови паршенди бяха съвсем друго нещо. Група от тях дебнеха близо до пропастта и разкъсаха отряда копиеносци, както белогръбът разкъсва папрати. Сражаваха се много по-свирепо, отколкото се бяха сражавали паршендите при което и да е нападение на платата. Оръжията им удряха с червени проблясъци.
Трудно беше да стои и да гледа, ала мястото на Далинар не бе на бойното поле. Не и днес.
— Източният фланг на Аладар има нужда от подкрепление — рече той. — С какво разполагаме?
— Резерв от лека пехота — отговори генерал Хал. Той беше в униформа. Бронята се носеше от сина му, който се сражаваше заедно с армията на Роион. — Петнадесет дивизии копиеносци от войската на Себариал. Но те трябваше да подкрепят Сиятелния Адолин…
— Ще оцелее и без тях. Прати ги насам и се погрижи за подкреплението на Аладар. Кажи му да пробие до паршендите в задните редици и на всяка цена да влезе в бой с онези, които пеят. Какво е положението при Навани?
— Готова е с устройствата, Сиятелни господарю — отговори вестоносец. — Иска да знае откъде трябва да започне.
— От фланга на Роион — незабавно нареди Далинар. Усещаше, че там предстои беда. Речите бяха хубаво нещо, но дори и с Телеб и сина на Хал на този фронт, той знаеше, че войската на Роион е най-слабата, която има. Хората на Себариал бяха изненадващо добри. Самият Себариал беше съвършено безполезен в бой, но знаеше да наеме точните хора. Поначало в това се състоеше неговата гениалност. Себариал навярно допускаше, че Далинар не знае това.