Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Онези се спогледаха.
— Спокойно — каза Каладин. — С вас съм. Моаш тук ли е?
— Сега не е на смяна. Спи. Днес е важен ден.
Не съм закъснял, успокои се Каладин. Имаше късмет.
— Искам да участвам в това, което правите.
— Взети са мерки за това, мостови — отговори войникът. — Върни се в казармата и се прави, че нищо не се случва.
Каладин се приведе към него, все едно се канеше да прошепне нещо. Мъжът се наведе напред.
Каладин пусна патерицата и стовари копието между краката му. После веднага се завъртя на здравия крак и дръпна другия, като го шибна с копието.
Онзи вдигна оръжието си в опит да отбие удара и почна да вика.
— На оръжие! На…
Каладин удари и изби копието му. Пусна своето и хвана заговорника за гушата с изтръпнали влажни пръсти. Блъсна главата му в стената. После се изви и падна, забивайки лакът в главата на онзи с трапчинката и я натисна в пода.
И двамата мъже застинаха неподвижни. Замаян от внезапното усилие, Каладин се стовари върху вратата. Светът се завъртя. Поне разбра, че още може да се бие без Светлина.
Разсмя се, ала смехът му премина в кашлица. Наистина ли нападна тези хора? Вече беше замесен. В името на Бурята, дори не знаеше защо го прави. Отчасти заради искреността на краля, но не това бе истинската причина, не и дълбоко вътре в него. Знаеше, че трябва да го направи, но защо? От мисълта, че кралят умира без основателна причина, му се гадеше. Напомняше му за онова, което беше сторено с Тиен.
Но и то не беше цялата причина. Бурята да го отнесе, и сам не можеше да се разбере.
Пазачите не помръдваха, само потръпнаха няколко пъти. Каладин кашляше и кашляше, бореше се за въздух. Нямаше време за слабост. Пресегна се с изкривени пръсти и завъртя дръжката на вратата. Отвори. Почти падна в стаята, после с труд се изправи на крака.
— Ваше Величество? — викна той. Подпираше се на копието и влачеше ранения крак. Добра се до гърба на някакъв диван и се опря, за да се изправи напълно. Къде беше кра…
Кралят лежеше на дивана и не мръдваше.
Адолин замаха широко с Меча. Поддържаше съвършена Вятърна позиция. От върха на оръжието му пръскаше вода, докато той сечеше шията на един паршенд. От трупа изпращя червена мълния и свърза войника със земята, когато той умря. Алетите наоколо гледаха да не стъпят в локвата до трупа. Научиха по трудния начин, че тези странни светкавици убиват бързо през водата.
С вдигнат меч, Адолин поведе нападение над най-близката група паршенди. Проклета да е тази буря и ветровете, които я донесоха! За щастие, поне мракът малко се отдръпна, щом Навани прати фабриали, които заливаха бойното поле в изключително равна бяла светлина.
Адолин и отрядът му отново се сразиха с паршендите. Когато се озова между противниците обаче, Адолин усети как нещо тегли лявата му ръка. Ласо? Дръпна се назад. Никое въже не можеше да удържи Бронята. Изръмжа и изтръгна въжето из ръцете, които го държаха. После се сгърчи, понеже друго въже впримчи шията му и го задърпа назад.
Адолин кресна, почна да се върти и замахна с меча към въжето да го пререже. Още три ласа излетяха към него от тъмнината. Паршендите бяха пратили цял отряд. Адолин мина към отбранителни движения с Меча, защото Захел го бе обучил как да се справя с нападения с ласо. Би трябвало да са опънали още въжета ниско до земята пред него с очакването той да нападне… Да, имаше въжета.
Адолин заотстъпва, като сечеше въжетата, които стигаха до него. За нещастие, войниците му разчитаха той да разкъса линията на паршендите. Когато вместо да напада, той се изтегли, противниците настъпиха срещу алетите с многобройна сила. Както винаги, не бяха в обичайни бойни редове, а в малки отряди и по двойки. Тактиката им беше страховито сполучлива на това безредно, прогизнало от дъжда бойно поле, при припукващите мълнии и поривите на вятъра.
Перел, когото Адолин беше сложил да командва близо до светлините, нареди изтеглянето на фланга. Адолин изсипа поредица ругатни, сряза последното ласо и отстъпи. Държеше Меча в готовност, да не би паршендите да решат да ги преследват.
Не ги преследваха. Ала две фигури тръгнаха близо до Адолин, когато той се включи в отстъплението.
— Още сте живи, мостови? — попита той.
— Още сме живи — отвърна Белязания.
— От Вас висят въжета, сър — обади се Дрей.
Адолин протегна ръка и го остави да среже въжетата с ножа си. Наблюдаваше през рамо как паршендите възстановяват линията си. От по-голяма дълбочина чуваше острите им напеви между трясъците на мълниите и поривите на вятъра.