Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Почти бе довършила последната от осемте вериги към центъра. Това, че се намираше толкова близо, наред с предишните донесения на съгледвачите и нещата, които сама видя, ѝ позволиха да попълни всичко около центъра. Обясненията на Рлаин също помогнаха, но той не можа да нарисува за нея самите централни плата. Никога не бе обръщал внимание на очертанията им, а на Шалан ѝ трябваше точност.
За щастие, ранните донесения се оказаха почти достатъчни. Не ѝ трябваше много повече. Почти беше готова.
— Какво мислите? — попита Лин.
— Покажете го на Сиятелната Шалан. — Инадара звучеше недоволно, което бе обичайното ѝ състояние.
Шалан хвърли поглед на набързо надрасканата скица на Лин, кимна и продължи да рисува. По-добре щеше да е сама да види централното плато, но ъгълът, изобразен от жената, ѝ даде идея.
— Нищо ли няма да кажете? — поинтересува се Инадара.
— Още не съм готова — отвърна Шалан и топна писеца в мастилото.
— Самият Върховен принц ни заповяда да намерим Портата на Обета.
— Ще я намеря.
Навън нещо изтрещя като далечен гръм.
— Ммм — обади се Шарка. — Лошо. Много лошо.
Инадара изгледа Шарка, който нагъваше пода до Шалан.
— Не харесвам това нещо — обяви дамата. — Духчетата не би трябвало да говорят. Може да е един от тях, от Пустоносните.
— Не съм духче на празнотата — натърти Шарка.
— Сиятелна Шалан…
— Не е духче на празнотата — разсеяно рече Шалан.
— Трябва да го проучим — додаде Инадара. — Откога казвате, че Ви следва?
Разнесе се тежка стъпка — Ренарин излезе напред. Шалан би предпочела да запази Шарка в тайна, ала със засилването на ветровете той почна шумно да жужи. След като привлече вниманието на учените, това нямаше как да се избегне. Ренарин се приведе. Изглеждаше очарован от Шарка.
И не бе единствен.
— Навярно е замесен — не спираше Инадара. — Не би трябвало толкова бързо да отричате моята теория. Продължавам да мисля, че може да има връзка с Пустоносните.
— Мигар нищо не знаеш за Шарките, стара жено? — попита Шарка и запухтя. От кога се беше научил да пухти? — Пустоносните нямат шарка. Освен това, аз съм чел за тях във вашите предания. Там се говори за тънки ръце, като кокали, и за страховити лица. Бих казал, че ако искаш да намериш някой Пустоносен, огледалото е мястото, откъдето можеш да започнеш диренето си.
Инадара се сви. После се оттегли с тежка стъпка, за да говори със Сиятелната Велат и ардента Исасик за тяхното тълкуване на картата на Шалан.
Шалан се усмихна, докато работеше.
— Умно.
— Старая се да уча — отговори Шарка. — Обидите в частност могат да са от голяма полза за моя род, понеже съдържат истини и лъжи в много интересно съчетание.
Пукането навън продължаваше.
— Какво е това? — тихо попита Шалан, докато довършваше друго плато.
— Духчета на бурята — обясни Шарка. — Те са разновидност на духчетата на празнотата. Не е хубаво. Усещам, че се готви нещо много опасно. Рисувай по-бързо.
— Портата на Обета трябва да е някъде на това централно плато — говореше Инадара на своята групичка учени.
— Няма да успеем да го проучим цялото навреме — рече един ардент, мъж, който все си сваляше очилата и ги бършеше. Пак ги тури на носа си. — Това е най-голямото плато, което сме намирали в Равнините.
Това наистина беше проблем. Как да намери Портата на Обета? Би могла да е навсякъде. Не, каза си Шалан. Старите карти разполагат онова, което Ясна смяташе за Портата на Обета, югозападно от центъра на града. За нещастие, тя още не разполагаше със скала за съпоставяне. Градът бе твърде древен и всички карти бяха копия на копия на копия или бяха направени по словесно описание. Засега Шалан бе уверена, че Домът на Бурята не е обхващал целите Пусти равнини — не е бил дори и приблизително толкова огромен. Построенията, като днешните военни лагери например, са били предградия или свързани градове.
Ала това бе само предположение. Трябваше ѝ нещо определено. Някакъв знак.
Входът на палатката отново се отвори. Навън бе застудяло. Не се ли беше засилил и дъждът?
— Проклятие! — изруга новодошлият, мършав мъж в униформа на съгледвач. — Видяхте ли какво става там? Защо сме разделени на платата? Не беше ли планирано да водим отбранително сражение?
— Докладвайте — нареди Инадара.