Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Другарят Михаил Горбачов вдигна капака от едно завряло гърне — бавно и отчетливо произнесе той. После добави: — Парата може и да е болезнена, но промените са необратими.
Джаспър знаеше, че е направил първия си голям репортаж от Европа.
Няколко дни по-късно гледаше видеозапис на репортажа си, както се бе появил по американските телевизии. До него седеше Ребека, спокойна, уверена жена над петдесетте, любезна, но излъчваща авторитет.
— Да, според мен Немет говори сериозно всяка дума — отговори тя на въпроса на Джаспър.
Той беше завършил предаването си, говорейки пред камерата пред сградата на Парламента, докато в косата му падаха снежинки.
— В тази източноевропейска страна земята е замръзнала — произнесе той. — Но, както винаги, под почвата семената на пролетта са неспокойни. Унгарският народ определено иска промяна. Ще я допуснат ли обаче неговите московски господари? Миклош Немет е убеден, че в Кремъл владее ново настроение на търпимост. Само времето ще покаже дали той е прав.
Това беше завършекът на Джаспър, но за своя изненада той видя как към неговия репортаж е добавен друг клип. Говорителят на Джеймс Бейкър, държавен секретар на новоизбрания президент Джордж Х. У. Буш, говореше на невидим журналист.
— Не бива да се доверяваме на признаци на омекване в отношението на комунистите — заяви говорителят. — Съветите опитват да създадат у Съединените щати лъжливо усещане за сигурност. Няма основания да се съмняваме в намеренията на Кремъл да се намеси в Източна Европа в мига, в който се почувства застрашен. Належащата необходимост сега е да се подчертае правдоподобността на възпиращата ядрена мощ на НАТО.
— Боже милостиви — обади се Ребека. — Те на коя планета се намират?
* * *
Таня Дворкина се завърна във Варшава през февруари 1989 година.
Неприятно й беше да остави Василий сам в Москва, най-вече защото той щеше да й липсва, но и защото все още леко се притесняваше, че той ще напълни апартамента с моми за женене. Тя не вярваше, че наистина ще го направи. Онези дни бяха минали. Все пак притеснението я гризеше мъничко.
Все едно, Варшава беше отлично назначение. Полша вреше и кипеше. По някакъв начин Солидарност възкръсна из мъртвите. Изненадващо, но генерал Ярузелски — диктаторът, който смаза свободата преди осем години — от отчаяние се беше съгласил на разговори на кръгла маса с опозиционните групи.
Според Таня Ярузелски не се беше променил — Кремъл се беше променил. Ярузелски си оставаше същият тиранин, но вече нямаше увереност в съветската подкрепа. Според Димка, на Ярузелски било съобщено, че Полша трябва да реши собствените си проблеми без помощ от Москва. Когато Михаил Горбачов каза това за пръв път, Ярузелски не беше повярвал. Никой от източноевропейските ръководители не го повярва. То обаче беше станало преди три години и най-накрая съобщението започна да се възприема.
Таня не знаеше какво ще стане. Никой не знаеше. Никога през живота си не бе чувала толкова приказки за промяна, либерализация и свобода. Но в съветския блок комунистите все още се разпореждаха. Наближаваше ли денят, в който тя и Василий щяха да могат да разкрият тайната си и да посочат на света истинската самоличност на писателя Иван Кузнецов? В миналото подобни надежди всеки път бяха приключвали размазани под гъсениците на съветските танкове.
Щом пристигна във Варшава, Таня бе поканена на вечеря в апартамента на Данута Горска.
Докато стоеше на вратата и натискаше звънеца, тя си спомни последния път, в който видя Данута — в нощта, в която Ярузелски обяви военно положение, от същия апартамент я измъкваше бруталната тайна милиция ЗОМО в камуфлажните си униформи.
Данута отвори вратата и се ухили широко — буйна коса и зъби. Прегърна Таня и я въведе в трапезарията на малкия апартамент. Съпругът й Марек отваряше бутилка унгарски Ризлинг, а на масата имаше чиния с миниатюрни кренвирши и чинийка с горчица.
— Бях в затвора осемнадесет месеца — обясни Данута. — Смятам, че ме освободиха, понеже радикализирах останалите затворнички.
Тя се разсмя и отметна глава назад.
Таня се възхищаваше на смелостта й. „Ако бях лесбийка, щях да хлътна по Данута“, помисли си тя. Всички мъже, които Таня бе обичала, бяха смели.
— Сега съм част от Кръглата маса — продължи Данута. — Всеки ден по цял ден.